Holmes Chapel

1.Холмс Чапъл

Денят е 10 февруари 2008. Бях на 6 години, когато се преместих в  провинциалното градче Холмс Чапъл. Малко момиченце, оставено от големия град да живее в това място. За дете не беше лошо. Училището беше все още забавно. Нямаше гимназиални глупости, всичко беше една голяма игра...Но порастнахме. Всички. В холмс Чапъл имаше три училища - Две основни училища и една гимназия.  Та аз бях в училището наименувано на града- Основно училище Холмс Чапъл. Имах си доста голям кръг от приятели, както всяко малко дете. Сега нека да започна с моята история.

Вече съм на 15 години. Да, не са много ,но нещата са много различни. Вече съм в гимназията. Мястото, където се събират всички деца от двете основни училища. Разбира се кръгът ми от приятели дразтично се смали. Останах с няколко добри приятеля.

Вайълет-Момиче дошло от другото основно училище. Запознахме се още на първия ден от гимназията. Момиче с руса коса и сини очи,типичната красавица. Всички момчета в гимназията я харесваха. С нея се запознах първа,  след това идва Зи.

Зоуи,накратко Зи, е момиче много приличащо на мен. Затова се и сприятелихме. Един ден се засякохме и си казахме "Уау, ти приличаш на мен!" Оттогава трите сме неразделни. Без тях, гимназията нямаше да е никак забавна.

Сега щях да съм 9ти клас. Както разбрахте вече съм на 14  години. Родена съм 1994 година. Същата година като човека, заради когото пиша тази история.

Живеех на улица Мандевил.Уникално място,точно на центъра на малкото градче. Имаше Коста кафе,пицария и още много други неща, но най-важното беше пекарната на улица Мандевил. Или В.Мандевил. Уникална пекарна , с най-вкусните изделия,пълно с дружелюбни хора и добро обслужване. Тъй като баба ми беше приятелка с тях, се познавахме много добре . Повечето служителки бяха на възраст около 50-60 затова си имах още поне 4-ри баби! Ходя в тази пекарна всяка сутрин, откакто се помня. За хляб, закуска или просто нещо за хапване в училище. Мама и татко не рабоят в Холмс Чапъл, затова понякога остават с дни в Манчестър, където преди живях. Беше хубаво без тях, когато баба беше наоколо..Но дойде ден, в който и нея вече я нямаше. И така си останах сама. За тийнейджър това е готино, възможност да си каниш приятели, когато си поискаш без притеснение от страна на вашите. Имали сме стотици преспивания у нас със Ви и Зи. Пекарната и пицарията бяха единсвеното ни спасение от глад. Така минаваха дните. Забавни вечери , храна и хубаво кафе сутрин. Безгрижни деца бяхме.