Люта болка изгаря сърцето ми всеки път щом се сетя за така любимото име. Всяка буква, всяка сричка рови дълбоко и по- дълбоко. Искам да крещя, искам да удрям, искам да направя така, че да спре да боли, но уви няма начин. Всяка секунда сякаш нов удар забива кола навътре и разкъсва моето така обляно в любов сърце. Сякаш целия гняв и любов са в мен. Искам да го мразя, но сякаш все повече започвам да го обичам и искам. Отключвам телефона и започвам да пиша съобщение, но сякаш думите не стигат. Отивам в галерията, за да сменя тапета, на който виждам твоята прекрасна усмивка. Бутона е толкова близо, но и толкова трудно достижим в същото време. Изключвам телефона и го хвърлям, сякаш захвърлям сърцето си в небитието. Поглеждам тавана и затварям очи за миг, очаквайки да получа миг спокойстие, но отново изниква тази усмивка. Ах, тази усмивка...Защо е толкова прелестна тя? Защо кара сърцето ми да бие сякаш 100 коня побягват към свободата? Ах, любов сладка, но и болезнена. Ставам и поглеждам през прозореца, виждайки само една празна улица и голи дървета, сякаш природата пее своята тъжна песен. Пускам си музика, но всяка дума пак ме води към това състояние на отчаяние и страдание. Защо ме наказа така? Защо не ме обичаш отново? И тогава ми идва идеята за съобщение. Сядам на леглото и отварям чата с името ти. Докосвам бавно клавишите и пиша: „Липсва ми обичта ти"
YOU ARE READING
Deep thoughts
PoetryТук ще публикувам някои от моите кратки текстчета, в които описвам чувствата си относно нещо. Ще се радвам тези, които изпитват същото, да разберат и да оценят моите творения. Няма да съм много активен, понеже не ми идва музата често, но се надявам...
