Да се влюбиш в сестра си

Двайсет и седма част

От почети месец съм се затворил в квартирата си.Само ям, спа, рева и ходя на гробищата.Все пак обещах на Мая. Знаех, че това което правя не е правилно.За това станах от леглото, взех си един бърз душ, облякох се и излезнах.Първо се отбих до едно магазинче, за да взема цветя.И след това отидох на гробищата.Стоях там около час. Разказах на Мая какво смятам да направя днес.(Да намеря Алекс). Щом излезнах от гробищата отидох в парка.

Много обичах парка.Това бе мястото в което се чуствах най-спокойно.

По едно време видях един мъж и една жена да се карат.Едно малко момченце беше при тях.Явно бяха семейство.Не им обърнах огромно внимание.Но...по едно време жената се оказа на земята а мъжът не спираше да я рита.Не знам защо, но се вбесих. Станах и блъснах силно мъжа.След това подадох ръка на жената, за да стане.Тя първоначално се оплаши,защото щом я докоснах започна да трепети.Но все пак ми хвана ръката и стана.Тогава я видях.Това беше...АЛЕКС! След това погледнах мъжа.Беше СИМОН! Е тогава направо побеснях.Симон се изправи и посегна да удари МОЕТО МОМИЧЕ.Но аз веднага му хванах ръката.Ритнах го в корема и той пак падна на земята.Надвесих се върху него и започнах да го удрем с юмруци.Цялото му лице беше в рани и кръв.Алекс дойде при мен и ми хвана ръката.Аз я погледнах бясно, но тя ме успокои.

А: - Джак, моля те...спри.Стига му толкова.-лицето й беше в синини. Рацете й също.Но пак ме молеше да спра.Дори и да искам да го убия, немога.

Станах и погледнах Алекс.Целунах я страстно.Не ми пукаше какво ще стане след това.Просто исках да испитам онова хубаво чувство когато я докосна.

А: - Джак...искам....искам да те запозная с някого!-отново гледх в прекрасните й очи.
Дж: - Добре...каквото кажеш любов моя!-след тези мой думи тя сведе глава от срам, но забелязах леката усмивка която се появи на прекрасните й устни.
?: - Мамо...кой е този?-чак сега забелязах, че малкото момченце ни гледа.Първоначално се зачудих от къде ми е познато.После се сетих.Преди около месец и нещо го срещнах в парка.До колкото си спомням бях му казал, че е много възпитано.
А: - Скъпи това е...ам...
Дж: - Джаксън!Приятелят на майка ти!-чакай какво?! Дори и аз не знам защо го казах.Така е, искам да ми е приятелка.Но защо по дяволите го казах?!
А: - Да...това е приятелят ми.Но също така ми е и доведен брат.-ама тя сериозно ли?
?: - А, да сетих се.Мама много често говори за теб.
Дж: - Нима си говорила за мен?- шепнех на ухото и, за да не чуе никой.
А: - Нима мислиш, че мога толкова лесно да те забравя?
?: - Е мамо...няма ли да ме представиш?
А: - А, да.Джаксън това е Даниел. Дни това е Джаксън.
Д: - Приятно ми е да се запознаем.
Дж: - И на мен.

И двамата си стиснахме рацете.