1

47 1 4
                                    

Софи бе чакала цял живот да я отвлекат. Тази вечер всички други деца в Гавалдън се свиваха в леглата си. Ако Директора ги вземеше, никога нямаше да се върнат. Никога нямаше да се върнат. Никога нямаше да живеят истински. Никога нямаше да видят отново семействата си. Сега тези деца сънуваха червеноок кррадец с тяло на звяр, дошъл да ги измъкне от завивките им и да задуши писаците им. А Софи сънуваше принцове. Беше пристигнала на организиран в нейна чест бал в един замък и бе открила, че в залата има стотина кавалери и нито едно друго момиче. Докато се разхождаше покрай редицата , тя си помисли, че тук зза първи път вижда момчета, които я заслужават. С гъста, лъскава коса, стегнати мускули под ризите и гладка кожа с хубав тен, красиви и галантни, каквито трябва да са прицовете. Но точно когато стигна до един, който й се струваше по-добър от другите, с яркосини очи и призрачна бяла коса, този, с когото имаше чуство, че ще намери Щастлияич край... един чук проби стенита на стаята и разби принцовете на парченца. Софи отвори очи и видя, че е настъпило утрото. Чукът беше истински. Принцовете не бяха.

- Татко, ако не спя девет часа очите ми ще изглеждат подути.

- Всички казват, че тази година ще вземат теб - каза баща й, докато заковаваше една крива дъска на прозореца на стаята й, сега напълно покрит с ключалки, шипове и винтове.

Надявам се да ви е харесало. Обичам ви!!!

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: May 13, 2018 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

Училище за добро и злоWhere stories live. Discover now