Ти мълчеше,а аз те разбирах без да говориш. Ти не плачеше,но виждах тъгата в очите ти. Когато ме лъжеше просто преглъщах и ти се усмихвах с наивност на дете.
Когато бе ядосан,те прегръщах и всякаш ти се успокои. Бяхме само аз и ти за един безценен миг.
Усещах тъмнината,която те бе обзела и малко по-малко я превръщах в светлина.
За миг бяхме щастливи, но този миг бързо отлетя щом ти тръгна към красивата ярка светлина.
YOU ARE READING
Feelings
PoetryПросто неща,които измислям, когато ми е скучно. Ако искате прочетете, като не здраве да е ще ядем кебаб.
