~3 Reasons Why - Tae Hyung~

I глава •Колко е мил•

Станах от леглото и погледнах през прозореца. Слънцето сияеше силно, като един току - що запален фенер. Аз потърках очите си и си казах тихичко:
- Това ще е най - хубавият ден!
Тъкмо когато се канех да отворя вратата и да изляза от тази малка стая, телефонът ми извибрира. Имаше съобщение от човека, когото обичах безкрайно много. Това беше моето малко мече - ТаеТае. Когато отворих телефонът си видях не много дългото му съобщение на което пишеше:
- Здравей, Слънчице! Днес съм сигурен, че денят ще е страхотен и реших да те поканя на среща. Довечера, в парка от 20:00 часът. Искаш ли? ❤
Аз бях толкова щастлива, че без да исках си изтървах телефонът. За щастие не се счупи и успях да му отговоря:
- Разбира се, Любов! От 20:00 часът. Ще съм там мислейки за теб и колко много те обичам! ❤❤❤
Аз получих отговор. Той не беше като другите
"Радвам се!", "Супер!". Той просто ми прати няколко сърчица.
Мислейки постоянно за вечерта, която скоро ще настъпи, аз реших да се обадя на моята приятелка Йонг Су, която ми вдигна веднага:
- Здравей, Лея. Какво има, защо ми звъниш? - попита ме Йонг Су.
- Ами, днес Тае ме покани на среща в парка. От 20:00 часа. Много ме е с - млъкнах уплашена аз и се опитах да продължа - страх!
Йонг Су се засмя тихичко и промълви:
- Не се притеснявай! Щом те кани на среща, значи е хубаво! Не се вкарвай излишно във филми...
- Ох, права си! Добре, ще се поуспокоя. При теб какво става? Как е Jungkook? - попитах я плахо аз.
- Ти нас не ни гледай! Ние сме си добре! Хайде ще затварям имам работа. Чао Лея! - отговори ми тя, надуто.
- Ех, добре. Чао Йонг Су! - промълвих аз.
Имаше 30 минути до срещата, аз изглеждах ужасно и веднага започнах да се глася. Изведнъж погледнах към календарът, да се уверя коя дата сме и забелязах, че днешната дата е оградена с червен цвят. Помислих, почудих се и накрая се сетих:
- Не, не, не, нее! - извиках аз.
Оказа се, че червено оградената цифра е нашата годишнина! Чудих се какво да взема на Тае, но нищо не ми идваше на ум. Изведнъж долу имаше, кола която не спираше да бибитка. Погледнах през прозореца и там видях Йонг Су...