Здравей дневник! Аз съм Те - Хьонг, по точно V от BTS. Животът ми е най - обикновен! Аз съм певец, композитор и актьор. От скоро започнах да се занимавам с рисуване и един от любимите ми художници е Пикасо. Имам си най - добри приятели, естествено от BTS, а те са Jimin & Jungkook. С тях се разбирам най - добре. Любовният ми живот все още не е във връзка... Да съм честен, аз харесвам жени с дълга права коса, които са с 2/3 години по - малки от мен. Искам когато намеря любовта, да я заведа в парка през есента и да храним гълъбите заедно! Когато се прибирам от работа искам на масата да има, чаша топъл шоколад, защото аз обичам да пия топли напитки, както и газираните! Аз съм много странен човек! Сега ще се попитате, защо! Нали? XD Всички от BTS, казват че докато спя съм викал: - ИсКаМ ВоДа! Да странно! Какво? Харесвам да пия вода! Не е лошо!!! Добре, а сега ще разкажа малко преживявания... Беше слънчев и топъл ден. Градът беше препълнен, защото имаше много намаления в магазините. Аз се разхождах из парка, мислейки какво да правя после. Обадих се на Jungkook, който с радост прие поканата ми, за излизне навън. Прекарахме си чудесно! Целият ден беше прекрасен. Когато се прибрах мракът навън обгърна целия град всякаш няма жива душа. Единствено през процепите се прокарваха звезди, големи и малки. А в близост до тях и голямата красива луна, която светеше като фенер, който е запален току - що.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Пейзажът беше, като една млада дама, облечена в черно - бяла рокля и спусната небрежна коса. Човек нямаше как да не се влюби! Сутринта отново се появи и слънцето изгря, като падаща звезда в небето. Беше тъй красиво, като онази млада дама в черно - бялата рокля. Но това беше, като млад мъж облечен в жълта ризка, и златни панталони, които блестяха насам - натам. Красота! Излязох да подишам чист въздух, а хората? Тях ги нямаше. Магазините още не бяха отворили, и хората не бяха станали. Имаше тук таме хора разхождащи се, но не бяха както вчера... Аз извадих телефона си и погледнах колко е часът. Беше едва 7:30. Аз не бях от ранобудните момчета. Дори си помислих, че сънувам, но не аз се ущипах и разбрах, че е наистина. Красиво беше! Пълно с енергия. И много, много топло настроение. Поне според мен!
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
