Той се намираше в просторна и мрачна зала. Не беше сигурен дали беше в замък или в голямо имение, но беше убеден, че сградата е огромна. Мракът не беше пълен. Далеч пред себе си, на стената, направена неясно от какъв материал, той видя призрачната синкава светлина, прокрадваща се иззад бялото парде на високия прозорец.
Пердето беше неподвижно, което наведе странникът на мисълта, че прозорецът е затворен.
Обширната зала от двете страни на странника беше катранено черна, като постепенно и незабележимо изсветляваше по посока на високия прозорец.
Огледа се. Друг източник на светлина не се виждаше.
Предположи, че в гробната тъмнина около него има стени с множество врати или може би и коридори, водещи към кой знае какви помещения.
Дойде му на ума да извика, за да опита чрез ехото да установи каква е приблизителната дължина на всяка от потъналите в мрак посоки около него. Но съобрази, че това би било неразумно. Ако не беше сам в сградата, можеше да бъде чут от някого и да бъде изведен навън, но също така и да привлече нежелано внимание към себе си.
А той не беше сам.
Знаеше го. Всъщност по - скоро го усещаше, неясно с кое сетиво.
За момент се почувства като радар, улавящ странни вълни, носещи се във въздуха около него. Вълни, които изпъкваха в пространството и се разграничаваха от спокойствието.
Странникът усети присъствието на грамадно и могъщо същество. Тук, в тази огромна сграда. Допускаше, че в някъде в близост до високия прозорец имаше стълбище за горните етажи.
Не беше сигурен колко етажа имаше, но усещаше, че те бяха повече от два и че грамадното присъствие се намираше някъде над него. Деляха го може би три или четири етажа от неизвестния домакин.
Мъжът пристъпи плахо напред с една крачка. Под краката му нямаше килим. Съобрази, че не трябва да тича по покрития с плочки под, за да не бъде чут.
Усещаше, че съществото, което навярно беше няколко етажа нагоре, беше зло. И беше от мъжки пол. Много властно същество, от което сякаш зависеше съдбата на цялата планета.
Самият мъж не знаеше как и кога е попаднал тук, но вече започваше да милее за бързия си изход от това място. И точно тогава той усети вътре в себе си как огромното създание контролираше съдбата му и имаше достъп до мислите и чувствата му. Но очевидно не можеше да манипулира действията на своя гост, освен със страха и безсилието, с които го изпълваше.
