Chapter 1 - Drugs

3.4K 168 25
                                        


Noa's POV.

Сиатъл , Щата Вашингтон . 24.03.2017 - 00:47 часа.

-Хей , Ноа - извика някой след мен - За къде така бързаш , друже?- обърнах се рязко и отвърнах недоволно през зъби:

-Не ме занимавай Паркър-махнах с ръка сърдито , а възрастния бездомник се засмя.

-Ех момче-поклати глава укорително- кога ли ще си съсипеш напълно живота... -въздъхнах и вкарах ръце в джобовете на дънките си.

Вече не го чувах тъй като вървях със забързана крачка по тъмните улички на града.

Бръкнах за пореден път в вътрешния си джоб на коженото яке и изкарах малкото шишенце , след като открих самотно място, където никой нямаше да ме безпокои.

Ръцете ми трепереха, а дъхът ми бе накъсан. Нуждаех се , нуждаех се и то толкова много.

Изкарах портфейла си от задния джоб.

Хайде , къде е шибаната кредитна карта.

Ръцете ми все повече трепереха, едва успявах да задържа шишенцето и портфейла .

-По дяволите..-изругах след като разбрах че сигурно съм я забравил.

Огледах се , някъде зад мен стоеше кофа за боклук.

Прибягах до там и разчистих боклуците от капака й .

Изкарах няколко хапчета кокаин и ги стрих с пръсти , оформих две криви малки линии и изкарах банкнота от портфейла си .
Наведох глава и без да се колебая , дори и за момент, смръкнах бързо първата линия с лявата си ноздра , а след това и втората с дясната.

Днес взех доста повече от обикновено.

И то от всичко.

Но нуждата да изчезна в тъмнината е по¬-силна днес, по-силна от обикновено . Може би, защото бях 26 години на този свят пропит от болка и две години от нейната загуба...

В дни като днешния прибягвах до тежките неща. Напивах се и се дрогирах до припадък. Но как? Как иначе да притъпя тази болка , която вътрешно ме изгаря , ден след ден , мъчи ме и ме трови повече и от кокаина...

Ах Кейси, мое златно цвете..
Стиснах очи пропити със сълзи и наместих назад рижавата си леко пораснала коса.

Телефона ми звънеше , но не ми пукаше , не ми беше до никого ..

Изкарах още малко от белите хапчета и ги стрих . Първата доза не успя да ме хване затова смръкнах още две малки тънки линийки.

WeaknessWhere stories live. Discover now