Surf love

Част 1

Всичко почнало в България преди много, мнооого време...
Добре това не е измислена фантазия...това е живота. Сега ще ви разкажа какво ми се случи в тази книга. Надявам се и вие да преживеете същата приказка като мен. Естествено ще има и няколко не съществуващи неща, които може и да съществуват, но никой да не знае все още за тях.

- Тате, слизам към ресторанта.
- Добре миличка, а къде е сестра ти знаеш ли?
- Не, но ще и кажа, че си я търсил! Чао! Идвам след точно 30 Мин.
- Добре ще засичам..- каза един приятел на баща ми Мишо.
- Чао!- каза тати.

Това съм аз...високо момиче с дълга кафява коса и зелени очи. Доста от приятелите ми казват, че приличам на едно много красиво момиче, доста известно като най-красивото момиче, но аз не обичам да сравнявам, а нашите винаги ме сравняват с някой. Аз много си падам по сърф и по танци. И за моя голяма радост утре заминаваме за Корена. Този остров не е много известен и затова го знаят само сърфисти и кайтисти. Той се намира в черно море. Да точно така! Черно море! Един малък остров с много вятър.

Да и всеки сърфист си има екипировка, а аз отивах да взема моята, за да не ходим утре с колата. Слязох долу и казах здрасти подминавайки сърф учителите ми Иму и Калата и една от сърфистите Мила, която е на 16, тя и както почти цялото и семейство имат хумор, който аз не разбирам и леко се плаша от него. Така де, да продължа... Взех дъската си и подминавайки казах чао. Тогава Иму ме попита:
- Леа на Корена ли отиваш?- каза той очаквайки отрицател отговор.
- Да!- казах аз продължавайки на горе по стълбите и виждайки как всички се чудят.
Точно на завоя към прашният път Мила ме пресрещна викайки от стълбите името ми.
- Ти верно ли отиваш на Корена?
- Да!
- А прогноза има ли?
- Да!
- Добре чао!
И си тръгна, а аз продължих нагоре.
След като изкачих големият баир продължих към караваната носейки дъската си върху главата.
- Еее Леа няма как да си по точна подрани с точно 43 секунди, айде сега се върни и изчакай 43 секунди- каза Мишо с леко шеговит вид.
- Не остави я сега. Леа имам лоши новини.
Моето лице пребледня. Не харесвам лоши новини особено от баща ми. Последнuят път плаках за звездите, а сега за какво щях не знам:
- Нещо прогнозата за вятъра изчезва заради дъждовете и може би ще ходим след като твоята приятелка си тръгне.- аз тогава си отдъхнах- И сега вечерта пак ще проверим и ще видим какво ще правим.
Аз погледнах с кучешки очички.
- Добре. Стискаме палци и сега нищо няма да приготвяме нарочно, за да може да има вятър и утре да бързаме.
- Иса отиваме да се гмуркаме идваш ли?-каза един висок човек с дълга плитка под кръста.
- Да идвам, а може ли да взема камерата, за да снимам вчера беше много красиво?
- Да вземи я.
Изтичах до нашата кола, която беше паркирана зад караваната. Отворих багажника на автоматика, за да си взема плавници и очила за вода.
- Готова ли си?- попита той.
- Дам хайде!
И тръгнахме. Обикновенно се гмуркаме на носът, но за да стигнем до там трябва да слезем по една не много дълга пътечка с много камъчета. След това да скочим от една скала право на миденият плаж. Оставихме си кърпите, обухме плавниците и сложихме очилата.
- Иса аз ще ловя раци ти разглеждай морето ако искаш и ми кажи ако намериш,някой голям рак, че нали знаеш Нина колко ги обича?!
- Естествено!- казах аз гмурках се под водата.
Морето е нещо уникално. Какви риби видях. На дъното има едни меки светло зелени водорасли и имаше такива големи риби, не е за вярване.

Но съм сигорна, че темата на морето вече ви става скучна и ви се излиза от книгата и ви се чете друга, но само почакайте до утре тогава ще стане интересно. Нали знаете, ме доста често първата и най-много втората глава не са много интересни.