My crazy life

1

  Аз: Мамо прибрах се.-извиках 

Мама: Здравей миличка, ела трябва да ти кажа нещо.

Аз: Слушам те-казах спокойно

Мама: Тази седмица ще идват едни стари приятели, който отдавна не живеят в България. Имат син малко по-голям от теб, казва се Зейн. Искам дори да не си допаднете да се държиш мило, много те моля.

Аз: окей, колко време ще са тук ?-поинтересувах се аз

Мама: една седмица-каза тя

Аз: кога пристигат ?-отново попитах

Мама: Утре -отговори тя

Аз: окей 

Май забравих да ви се представя, аз съм Изабела Христова-Бела на 16 съм и както разбрахте съм от България, фенка съм на Оne Direction, Любимеца ми е Зейн. Най-добрата ми приятелка се казва Валентина, но аз обичам да й казвам Вал..тя е една година по-малка от мен, но е тръгнала по-рано на училище и сме в един клас, тя също е фен на 1D, но нейният любимец е Хари, готин е, но Зейн ме привлича повече ;) .. За семейството ми ами нищо интересно, съвсем обикновено семейство с едно дете. Живея в една 2-етажна къща заедно с майка ми и баща ми. Те са много добри родители позволяват ми всичко, разбира се с някакви граници, най-много мразя загрижеността на баща ми, той е този, който ми забранява, но добре е, че имам мама, която да ми помага и да обеждава тате да ме пуска на повече места..

Аз: Мамо, аз се качвам горе в стаята си 

Мама: добре, скъпа

Изведнъж на вратата се позвъня, а мама извика аз да отворя, защото тя готвеше, татко беше на работа и нямаше кой друг. Аз отидох и отворих. А пред мен седеше едно момче с качулка и очила , което ми подаде ръката си

Момчето: Здравей, аз съм Зейн - потънах от срам бях в ужасно състояние, с една дълга блуза къси панталонки и вързана на небрежен кок 

Аз: Здравей, Бела, приятно ми е -леко се изчервих

Зейн: Може ли да вляза ?

Аз: Опп, извинявай, заповядай 

Зейн: Благодаря - изведнъж пред мен застанаха една жена и един мъж, носейки куфари Аз: вие сигурно сте родителите на Зейн, аз съм Бела приятно ми е 

Жената: Здравей, Бела извини ме, но куфарите много тежат

Аз: Да съжалявам-поканих ги да влязат и затворих вратата