The medallion

Медальонът

Беше още един обикновен ден в малкото градче Бридж таун. Изведнъж алармата на Тара се задейства. Тя, разбира се, я пренебрегна.
"Ох, не ми пука, че закъснявам"- помисли си Тара. "Все пак никой не ме забелязва. Колкото и да закъснявам никой няма да го отбележи. Поне има един човек, който осъзнава съществуването ми - приятелката ми Хана. С нея сме неразделни още от началното училище".
Тогава Тара стана и бе готова за поредния обикновен ден.
8:43

Часовете бяха почнали. Тара влезе в стаята като никой не погледна към нея, дори госпожата не й направи забележка, просто пишеше задачите на дъската.Тогава Тара седна отчаяно на стола си.
Погледна на ляво, очаквайки да види Хана, но нея я нямаше. Тара си припомни,че Хана е болна и че ще бъде сама цял ден. Точно в този момент звънецът звънна.
Тя тръгна по коридорите, мислейки какво да прави без Хана, за сега приятелката й не бе отсъствала от училище.
Изведнъж всички замръзнаха по местата си.
"Какво става"-помисли си Тара."Защо всички спряха?"
В този момент Тара забеляза Лиса.
"О, ето я и най-голямата клюкарка в гимназията"- помисли си раздразнено Тара. "Разбира се до нея е гаджето й Зак и зад нея са клюкарките и нейни приятелки Роуз и Дженифър."
Лиса продължи да ходи из коридора, оглеждайки съучениците си жадна за чуждите тайни.Докато ходеше поглеждаше всеки и очакваше да разкрие тайната му и да го унижи пред цялата гимназия.
"Добре, че никога не ме е унижавала" - успокои се Тара." Аз съм единствената, която Лиса не е подлагала на злото си внимание. Сугирно, защото нямам никакви тайни и съм толкова обикновена, че никой не ме забелязва. Е, по-добре е да не ме забелязва, от колкото да ме унижава пред всички.
Лошото е, че имам сега География, а Лиса в моя клас."
Потънала в мислите си Тара тръна към кабинета по География. Като стигна пред кабинета тя забеляза, че Лиса е вече там и се опитва да подслушва две момичета. Тара побърза да им каже, че зад тях има една подла лисица и те веднага разбраха, че това е Лиса. Лиса си тръгна като погледна Тара накриво.
Учителят влезе и каза на всички да си седнат по местата. В този час никой никога не гледаше към дъската, едни си говореха, а други си пращаха бележки. Лиса бе разкривала най-много тайни в часа по География, разбира се, така че всички внимаваха, но Лиса винаги ги хващаше. Крадеше им бележките или нагло ги подслушваше.
В този час Лиса разкри още една тайна. Веднага щом часът свърши тя отиде в коридора и с гадна усмивка на лицето извика с пълен глас - "Ребека още спи с плюшено мече". Всички започнаха да се смеят и да се подиграват на горкото момиче, само най-добрата й приятелка Мелиса, на която Ребека се бе доверила не се смя. Мелиса се опита да ги спре и тогава Лиса започна да говори още по гадни неща, така че другите да продължават да се смеят. В този миг Тара за първи път проговори пред Лиса.
-"И какво, ако е така, това не е твоя работа"-рече Тара.Ти винаги си вреш муцуната навсякъде подла лисица такава!!!

- Аз поне съм някоя, ти си една никаквица и никога не съм те виждала- извика Лиса.

- Ето ти да знаеш моето име е Тара- провикна се Тара.

- Да, бе, все едно ме интересува! Никой тук не го интересува - рече Лиса.

Тогава Тара си тръгна нещастна и ядосана, а зад гърба й Лиса се смееше злобно. Докато Тара вървеше Ребека й благодари, че я е защитила, и й каза, че ако иска могат да бъдат приятелки. Тара прие предложението и си тръгна.
След като си тръгна от училище отиде на любимото си място- мостът на града. Там винаги ходеше, когато е тъжна или в този случай- ядосана. Хората говореха, че мостът сбъдва желания, но засега никой не бе споменавал мостът да му е сбъдвал желание.
- О, щеше ми се някой да спре тази ужаста Лиса, така че да не унижава никой повече - каза си Тара.
В този момент Тара забеляза нещо странно и блестукащо дълбоко във водата.