Thoughts & Feelings

Нереален свят.

Вчера бях там.. В онзи нереалния свят, където сме само аз и ти. Слушах онази красива песен и ми се прииска да бъдеш до мен.

Засмях се на мислите си, защото това бе невъзможно. Ти не знаеш, но ти беше този, който ме направи пленница на онази, която наранява най-много - любовта.

Нощите бяха самотни без теб, а и дните. Молех се да бъдеш до мен поне за минута. Но аз знаех, дори ти, че това е невъзможно.

Поемайки си глътка въздух, се боря с ума и сърцето си. Защото, мили, те са твои, принаджелат ти, така както ти принаджелиш на онзи твой свят.

Ти си крадец, скъпи. Открада сърцето ми и го разби милион пъти, но само ти бе в състояние да го върнеш към живота.

О, мили, липсваш ми.

Понякога е невъзжможно да не полудея, щом осъзная, че отново те няма. Копнея да те видя, да ме наречеш по име, да ме докоснеш, да ме нараниш пак и пак.

Знам, това е глупаво. Като самата мен. Чудя се.. Някога ще поискаш ли да бъда до теб? Искаш ли да бъда твоето днес и утре?

Сълзите не се показват, не се леят, душата ми е наранена, сърцето объркано, но проклетите сълзи не искат да напуснат очите ми. Когато се сетя какво имахме или какво можехме да имаме, частица от мен загива, унищожава ме.

Болката е непоносима, защото не мога да си поема дъх без теб. Питам се "къде си, би ли ми вдъхнал глътка надежда". Но знам, че не би. Защото това не си ти и никога няма да бъдеш.

Ти си онзи, който ме прави най-щастлива, но и най-нещастна. Осъзнавам, че трябва да се науча да живея без теб. Но за сега искам да бъдеш в мислите ми и да не ги напускаш.