they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 74

Още не съм напълно сигурна. Страх ме. Въпреки това отвърнах на целувката му, след, което той се отдръпна и ме погледна.

- Довечера искам да те изведа не среща.

- Среща ли? - леко се засмях.

- Да. Ти ме попита какви сме. Нека поне този път направим нещата както трябва.

- Дадено.

- Обади ми се когато се събудиш.

Кимнах и слязох от колата. Изчаках той да тръгне, след, което влязох в сградата и се запътих към апартамента си.

Щом влязох веднага изхлузих обувките си и метнах чантата си на земята. Свалих палтото си и разкопчах роклята си. Отидох в стаята си и се съблякох.

Влязох в банята и набързо си взех душ, след което се върнах обратно в спалнята. Облякох пижамата си и дръпнах щорите, опитвайки се да направя помещението възможно най - тъмно.

Бързо си легнах и затворих очи. Най - после.

Събудих се. Все още се чувствах изморена. Леко се завъртях, взимайки телефона си. Минаваше дванадесет на обяд. За първи път не бях гладна. Вгуших се в завивките си и отново затворих очи.

Дали Стейси вече беше будна? Явно нямаше да мога да заспя отново. Изправих се в седнало положение и пак взех мобилния си.

Звъннах на леля.

- Да?

- Хей, лельо. Как е Стейси?

- Тъкмо ѝ помогнах да си легне. В хотела сме.

- Наистина ли? Кога са я изписали? - попитах.

- Сутринта. В девет беше визитацията. - разясни ми тя.

- Добре. Аз след малко ще додай.. ти може ли да говориш с нашите? Не знам каква да им кажа.

- Да, да. Не се притеснявай.

- Благодаря ти. До след малко.

Леко се усмихнах. Радвам се, че Стейси вече не е в болницата. Това означава, че е по - добре.

Станах и се насочих към банята.

Когато вече се бях разсънила, извадих дрехи и ги облякох.

Докато се оправях на вратата си почука.

Беше Зизи.

- Бейбиии - извика той и ме дръпна, обвивайки ръцете си около мен. - как си?!