they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 55

Излязох от сградата и се огледах, търсейки някое спряло такси, но безуспешно. Вместо такси видях Джонсън, облегнат на колата си, да се взира в мен.

- Скай. - той ми помаха, за да привлече вниманието ми. Огледах се, леко предпазливо, след, което тръгнах към него.

- Ъм, хей? - засмях се леко неловко.

- Готова ли си?

- Да, но защо си тук? - попитах го.

- Зейн ми каза да дойда да те взема, и просто изпълнявам нарежданията му. - обясни ми, отваряйки вратата на колата.

Леко се усмихнах и поклатих глава, качвайки се в автомобила.

Дори не исках да знам откъде е разбрал, че съм тук. Достатъчно ми е да знам, че се е поинтересувал от мен, макар и малко.

Като се замисля днес беше много странен във фирмата, но за жалост няма да имам възможност да го попитам тази вечер. Няма шанс да говоря с него, докато Джиджи е там. А отделно и Майк мисли, че със Зейн сме в лоши отношения. Може би така е по - добре.

- Знаеш ли къде ще вечеряте? - попита ме Джонсън.

- Никаква идея.

Той се засмя.

- В един много хубав ресторант, поне до колкото разбрах. Майкъл го е резервирал само за вас четиримата.

- Защото човек не може да се храни в ресторант, заедно с други хора. - казах иронично.

- Не, не. Да не ви снимат просто. - оправда го той.

- Ясно ми е, спокойно. Просто никога няма да мога да свикна с начина на живот, на богатите.

- И аз не ги разбирам понякога, но често мога и да се поставя в тяхно положение.

- Семейството ти богато ли е?

- Ако беше нямаше да съм шофьор. - той отговори и се засмя.

- Да, логично. Глупав въпрос. Съжалявам.

- Не, спокойно. Не е глупав. За жалост не произлизам от много богато семейство и ми се наложи да работя от малък, но пък благодарение на това се научих да се справям сам.

- Това е хубаво...

- Преди три години бях ударил дъното, буквално. Зейн обаче ми подаде ръка. Не знам как успях да стана негов шофьор, но съм адски благодарен, че това се случи. Ако не беше той още щях да спя на някоя пейка, в парка. - каза Джонсън.