life is not perfect, but is real

Партито

Днес неочаквано получих есемес от Стефани, че иска непременно да отида на партито и.
- Лол дали е истина - питах се  аз.
Явно не сънувах. Не исках да ходя, но трябваше, защото дори и родителите ми ме укоражиха да отида и да са намеря нови приятели. Смятат, че ми има нещо. Така е, но не искам да говоря с тях за това. Не мисля, че и да разберат, че имах гадже и скъсах с него ще ми помогнат.

19:56 е. Аз съм на партито на най-известното момиче, вместо да съм вкъщи с възглавницата и телефона в ръка. Чувствам се странно, не само защото съм с рокля, но и защото всички ме гледат, ужасно плашещо е.
- Хей, Илайза беше нали. Радвам се, че дойде.
- Аз съм Ема. 😒😒😒
- Да, да същото. Можеш да се настъняваш където поискаш.
- Да, благодаря.
Името ми е Ема, ако сте се объркали. Да тя е руса кукла барби не и трябва да запомня имена, но при положение, че приятелката и се казва Ема и на нея и казва името защо моето да не запомни. Известните са странни, но както и да е.

Вече е 23 часа нищо интересно не се е случило до сега. Само си пропилях вечерта, но така и така съм тук ще използвам безплатния wi-fi

След 12 вече всички се натискаха, само аз седях на един стол и гледах старите ми снимки с ........ да дори и името му ми е трудно да произнеса. Както ви казах вече, скъсах с едно от малкото момчета, които ми обръщаха някакво внимание. Една сълза падна, втора, но не .... не и трета, защото той ми го причини, той ми изневери. Предполагам че не си струва, но ме боли, а и той ми липсва.
Звънна се вратата, никой не отвори. Звънна се втори път, отново никой ня отвори, но на третия аз станах, отворих и когато видях кой е понечих да затворя, но не успях.
-Какво правиш тук? От къде разбра къде съм?
-Линдзи ми каза.
-Ах, тази пача. Какво искаш? За какво си дошъл?
-Искам да поговорим.
-Няма за какво!
-Напротив има. Трябва да ти кажа истината. Не искам да страдаш преди да разбереш какво стана онази вечер.
-Кой каза че страдам? А и не ми пука. Не ми трябваш. Вече те забравих и не искам да те слушам.
-Моля те само за 5минути.
-Оффф 5 не повече.

Да беше Марк, същия, който не искам да виждам, но всъщност исках. Незнам какво стана, но за момент се поддадох и се съгласих. Говорихме повече от 5 минути и аз не възразих.
След като той ми обясни аз бях по-ядосана от преди, но все пак имаше някаква надежда да ми мине яда.
Той ме целуна. Отдръпнах се
-Какво беше това?
-Незнам... ам извинявай.....
Тогава се вгледах в очите му.
-Ема, ще можеш ли да ми простиш.
-За кое?
-За всичко, което ти прииних.

Аз мълчах. Погледнах пак в очите му и го целунах. Незнам как, но след секунди бяхме в къщата, а после в спалнята. Той съблече нежно роклята ми, а аз свалих тениската му. Погледнах го и ....... плочките му видях ги. Бяха също толкова на брой колкото ги оставих преди 2седмици 😂
.....................

Направихме го .. , а на сутринта .........