they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 40

- Малко по - объркано е.

Той отключи и двамата влязохме.

- Не можеш ли да ми обясниш?

Не исках да му казвам. Не исках пак да започва да си мисли глупости за мен и Зейн и да ревнува..

- Мога, просто няма смисъл...

- Ясно. - той каза заядливо.

- Стига дее. От толкова време не сме се виждали, а ти се мусиш.

Бутнах го да седна на леглото, а той ме погледна и леко кимна.

- Така е, права си. Извинявай. Знаеш, че просто понякога все още се дразня от факта, че живееш при Зейн.

- А не трябва. - усмихнах се и го целунах. Седнах в скута му, обвивайки ръцете си около врата му. - Зейн по никакъв начин не ме вълнува, знаеш го. - кого лъжеш Скайлър? Дори себе си не можеш да залъгваш повече.

- Дали? - Браян се засмя се ме целуна, поставяйки ръцете на кръста ми. Той ме притисна в себе си.

Беше ми приятно. Или по - точно така се " реванширах ". Телефонът ми започна да звъни.. нещо, което ме накара да се отдръпна от Браян. Изправих се и взех чантата си, изваждайки телефона от нея.

- Мама.. - казах тихо и вдигнах. - Хей!

- Скай! Къде се губиш цяла сутрин, момиче! Знаеш ли от кога чакам да ми звъннеш! - скара ми се мама.

- Да, да. Извинявай. Бях заета, тъкмо се канех да ти се обадя, за да се разберем.

- Няма какво да се разбираме. Със Зейн вече се разбрахме.

Какво?

- Със Зейн ли? Говорила си с него? - ококорих се, а Браян се изправи.

- Да.. тоест не аз, а баща ти. След като ти не пожела да ми звъннеш. Татко ти много иска да идем на една изложба, в някаква галерия.. и Зейн се съгласи. Каза, че ще дойде да те вземе и ще дойдете после да вземете и нас. Явно още не сте говорили, затова те съветвам да му звъннеш и по - бързо да идвате насам. Недей да ни разваляш престоя! - заяви ядосано мама и затвори.

Леле, не очаквах да се подразни толкова. Надявам се нищо сериозно да не се е случило.

- Пак Зейн, а? - каза Браян, стискайки челюстта си.

- Не, просто... - какво " не " като се беше точно така.