they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 15

Бях изтощена, гладна, потна... оставих чантата си на земята и буквално се свлякох на дивана, лягайки по корем.

Никога повече.

Станах и отидох в кухнята. Отворих и проверих хладилника, но нищо не ми хареса от там.

Хайде де, не може Зейн да няма нещо сладко тук.

Започнах да ровя из шкафчетата, над мивката. Най - после намерих мястото, на което той държеше сладките неща и доволно се усмихнах.

Взех една кутия с бисквити и се върнах на дивана, като отново легнах.

След като изядох голяма част от съдържанието на кутията я оставих на масата. Облегнах се назад и затворих очи.

В момента съм толкова благодарна, че имам бърз метаболизъм, защото нямаше да понеса да ходя на фитнес редовно.

Телефонът ми извибрира.

Беше 23:12 - леле, станало е късно.

Имах съобщение от Стейси:

'' Как си? xx ''

Леко се усмихнах.

'' Добре, благодаря ти. '' - написах и в отговор.

Изправих се и взех раницата си от пода. Исках само да се изкъпя и да си легна.

Взех си душ по възможно най - бързия начин и облякох пижамата си. Днес беше дълъг ден, случиха се доста неща. Исках просто да заспя.

Събудих се и се прозях. Нямах намерение да ставам веднага, въпреки, че не можех и да си позволя да се излежавам, тъй като Бела щеше да ми се обади.

Взех телефона си и полежах известно време, разглеждайки социалните мрежи.

Най - после успях да стана. Протегнах се и отидох до гардероба, отваряйки го. Бях успяла да го наредя и ми бе по - лесно да избера дрехите си.

След като избрах облеклото си за деня се преоблякох. Вързах косата си и както всяка сутрин взех несесера си и се запътих към банята.

Дали Зейн се беше прибрал?

Измих лицето и зъбите си. Сресах и косата си. Върнах се обратно в стаята и оставих несесера, като взех телефона и чантата си и излязох.

- След като ми ядеш от храната, можеш поне да почистваш след себе си. - каза троснато Зейн, още докато слизах по стълбите.