Soap (Bulgarian Teen Fiction)

Пролог • Навик

Мама винаги ми заръчваше да не говоря на масата, да си изтривам обувките в постелката пред входната врата, да казвам „Моля" и „Благодаря"... Възпитаваше ме, както се възпитава едно малко дете.

Но едно нещо не правеше като другите майки.

Един ранен съботен следобед, малката ми четиригодишна форма подтичваше развеселено зад мама, тате и батко. Щяхме да ходим на панаира, който идваше в града веднъж на няколко месеца. 

Още от малка обичах панаира. Захарния памук, въртележката с кончетата (където без да осъзнавам си бях присвоила един бял еднорог и винаги възсядах него, освен онзи път, когато някакво хлапе беше взело мястото ми; управителят осъзна, че няма да се кача на никоя друга фигура и оттам нататък винаги запазваше този еднорог за мен), многобройните игри, на които батко винаги ми печелеше някоя нова плюшена играчка. Панаирът беше посрещан с възгласи от малки и големи всеки път, щом пристигнеше в града.

Същия този съботен следобед по улиците на малкото ни градче се разхождаха много семейства и групички от хора, бързащи да стигнат до панаира на време, за да си купят билети за най-бързите влакчета и да спечелят най-големите награди от щандовете.

Усетих как мама хваща ръката ми и ме придърпва към себе си, страхувайки се да не ме изгуби измежду тълпата от хора, която се изливаше от всички страни. Стиснах два от пръстите ѝ, защото само те се побираха в дланта ми.

Подминахме няколко улични лампи и татко сподели, че вече забелязва върха на най-високото скоростно влакче, когато изведнъж чух подигравателни гласове зад себе си.

Обърнах се и наклоних глава на една страна, изучавайки групичката от момчета, които се смееха по посока на някакво момиче с големи очила, вървящо на отсрещния тротоар забързано.

– Смотла, виж я само! – провикна се едно от момчетата, а другите се засмяха звучно.

Не осъзнах, че повтарям думите му объркано, докато не усетих силен натиск върху ръката си. Обърнах глава нагоре стреснато и се свих под помрачения поглед на мама.

– Какво каза? – прошепна тя, а гласът ѝ трепереше.

Преглътнах. Не обичах да ядосвам мама, затова просто поклатих глава, отказвайки да повторя това, което бях казала.