Time Heals Everything

Какво прави такава принцеса, като теб тук?

-Ариана слез за малко! - провика се майка ми от долния етаж.
- Идвам. - излязох от моята стая и тръгнах към стълбите. Слязох долу и видях майка ми, баща ми и сестра ми да седят в кухнята.

-Какво има, мамо? - попитах, като седнах на бара до сестра ми.
- Знаете, че лятото свършва.. - мама спря за малко и ние със сестра кимнахме и майка ми започна пак да говори. - Ариана на теб това ти е последна година, а Макейла вече става десети клас. Искам да ви кажа, че от тук нататък нещата ще се променят. Искам ви много отговорни. Разбрахте ли ме? - кимнахме.

-Мамо, може ли да изляза Мадисън? - попитах като станах от стола на който седях. - Може, ама се прибери в десет. - каза майка ми. - Добре. - казах и тръгнах към стаята си.

Влязох в стаята си и взех телефона си да звънна на Мадисън.

                    ~разговора~
-Ало? - от другата страна се чу пискливият глас на моята приятела.

-Какво правиш? - попитах.

-Каквото си искам. - засмя се.

-Искаш ли да излезем? - попитах.

-Айде, аз довечера съм на купон и ти идваш. Разбра ли ме? - когато го каза се засмях.

-От колко е? И къде е? - попитах.

-От осем и е до летището. Идваш нали? - попита ме с надежда.

-Добре, а къде ще се чакаме? - попитах и започнах да си играя с пръстите.

-Сама ще дойдеш! - каза тя. Нормална ли е? Как ще ходя сама?

-Ти нормална ли си? Тогава няма да идвам. -крещях.

-Моля те, Ариана. Ще говорим по телефона, докато ходиш. Моля. - започна да ме моли. Мисля да отида. Какво губя?

-Добре. - казах досадно.

-Добре? Наистина ли? Обичам те, Ариана! - започна да вика по телефона.

-Да, да добре айде чао. - засмях се.

-Чао, любов моя. - засмях се и затворих.
    
            ~ край на разговора~

Тъй като купона е от осем вечерта, а сега е 18:30 имам време да се оправя. Станах от леглото и тръгнах към банята да си взема един душ.

Когато излязох от банята тръгнах към гардероба за да си избера дрехи, избрах си едни черни дънки и една светло розова блуза, обух си Superstara и бях готова. Е не баш готова трябваше да се гримирам и да си оправя косата. Сложих си  очна линия, спирала и пудра. Часа беше 19:00 реших да тръгвам. Звъннах на Мадисън, но тя не си вдига телефона. Ще се справя, нали беше някъде до летището този купон? Ще се справя.

Пристигнах на летището и забелязах една група мотори. Дали да не ходя след тях? Може там да е и Мадисън. Еми тръгнах. Озовах се на някакво място, което изобщо не ми харесва. От лявата страна имаше свещи и вещи на починали хора, а от другата имаше малка уличка, в която минаваха моторите. Беше си страшно.

-Я виж ти, какво си имаме тук? - чух някакво момче да говори. Обърнах се и го видях, беше хубав. Имаше русо-кестенява коса и кафяви очи. Беше на мотор, значи е един от тия маймуни, които се наричат мотористи.
-Какво искаш? - гласа ми трепереше.
-Нищо! Просто се питам какво прави такава принцеса като теб тук. - огледа ме. Той ме огледа.
-Не е твоя работа! - гласа започна още повече да ми трепери.
-Упорита принцеса. - засмя се.
- Чао! - казах и се завъртях да си тръгна, но тоя ме спря с мотора си.

-Ако търсиш някой мога да ти помогна. - намигна ми. Ще повърна.
-Ще се справя и сама. - усмихнах се вълшиво и тръгнах.
- А мога ли да попитам как се казва тази принцеса? - провикна се зад мен.
- Не! - казах категорично. Няма да се занимавам с такива хора, и няма да ходя на такива места. Никога повече.