Good girl with bad habits

1

Седях си с групата ми и слушах как приятелят ми Камерън се оплакваше за пореден път. Баща му се ожени отново и сега ще има мащеха и му натресоха доведена сестра. Не го разбирам той поне си има баща който го обича, а моят почина и сега живея само със майка си, но не се оплаквам живея доста охолно, та аз съм фрашкан. Казвам се Джак, но вие съгурно вече знаете. Аз съм най-популярното момче в училище, но ако не знаете на 17 съм, 11 ти клас, и съм супер секси. Аз съм лошото момче и всяко момиче си пада по мен. Немога да ги виня, аз съм страхотен с тъмната си коса и тъмни очи завладявам всяко сърце.
-Хей, Джак слушаш ли ме?- попита Камерън.
-А да слушам те. - казах, макар че не беше така. Не бях усетил как съм се загледал в едно момиче на края на коридора. Беше с дълга кафява коса и бяла рокля. Изглеждаше изгубена.
-Той сега избира новата си мишена.- каза подсмихвайки се, най - добрият ми приятел, който също се казваше Джак.
-А не може да бъде това е доведената ми сестра, пак се е изгубила. Аз ще тръгвам,но ще се видим на обяд.- каза Камерън и отиде при момичето, и двамата изчезнаха зад ъгъла.
-Оле, наистина мрази доведената си сестра.- каза Оли, наистина Камерън не искаше някой да замести майка му, но е прекалено груб. Звънецът би и всички се запътихме към часовете си.
След като най-мъчителният час свърши с приятелят ми Джак се запътихме към съблекалнята, защото имаме физическо когато изведнъж някой се блъсна в мен и се оказах на земята. Когато се осъзнах и отворих очи видях, сестрата на Камерън върху мен.
-Ахах, брат когато каза че мацките си падат по теб незнаех че си имал предвид буквално, ххаахааах.- каза Джак продължавайки по пътя си, токова е нетактичен.
-Извинявай аз, малко се изгубих и не те видях.- каза тя.
-Няма проблем- колко красиви очи има, какво не немога да си мисля такива неща.
Тя стана от мен и ми подаде ръка, аз я хванах и също се изправих.
-Какъв час имаш?- попитах.
-Ами физическо но малко се загубих.-каза тя и се подсмихна.
-И аз имам физическо мога да те изпратя, ако искаш.
-Ще се радвам.- каза тя и усмивка се промъкна на лицето й. Толкова красива усмивка никога не съм виждал, оле какво ми става. Никога преди не съм се чувствал така, за мен това не е нормално. По пътя се смяхме толкова много, че не исках да се разделяме. А когато най нактая стигнахме, имах чувството че най-хубавият миг в животът ми си замина. Незнам какво ми става.
-Ам това е женската съблекалня, а по надоло е мъжката.
-Благодаря ти, беше много мил с мен. Това е нещо ново.
-Какво имаш предвид?
-Няма значение, аз ще влизам.

-Така и не разбрах името ти.

-Ашли. А твоето?

-Джак.

-Чао Джак.

-Чао Ашли.