Hi Boy

1.

Вече съм на 20 год.и започнах да реализирам моята мечта.Учих известно време в България,след това се преместих в Канада заради родителите ми.След това ми се отвори възможност да уча в Корея.И ето ме сега на леглото гледайки тавана в размишление какво да правя.Начолото ще е   много трудно да това го знам,но пък си струва да замина.Взех един лист и напих на едната му половинка - ,а на другата +.Писах,мислих и накрая го +те се оказаха повече.Все пак още се колебая,застанах пред огледалото в стаята ми и си казах "Вече съм на 20 години и съм достатъчно голяма и зряла личност,че да се установят на ново място и да започна от нулата". Слязох на долния етаж и казах на майка ми:
-Мамо... реших какво да правя
- С кое?
-Реших да отида в Корея да си продължа ученето там.Не винаги се отваря толкова голям шанс.
-Добре.Вече си достатъчно голяма,че да вземаш решения за живота си.Ние с баща ти ще те подкрепим.Кога занимаваш?
-Другия месец.Но трябва да почна да се подготвям от сега,защото имам изпити,че да вляза.
-Добре...колко пари е таксата за това училище?
-Ммм...това е едно от най-добрите училище в Корея..така че няма да е много евтино.Ще ти покажа сайта.
-Добре.-взех си лаптопа и показах сайта на мама.Тя се ококори и каза:
-Добре ние ще ти направим първите 3ри вноски,но след това ти ще се оправяш.Ок?
-Добре..ще измисля нещо.
Работех в една сладкарница и вземах долу -горе добра заплата.Събирах си парите с години и сега щях да ги дам.Сърцето ме заболя.