Лара Джонсън

5.4K 175 22
                                        

Здравейте, аз съм Лара Джонсън. Живея в малко градче на име Атчисън ,Канзас. Аз съм на двайсет и шест и съм лекар. На пръв поглед животът ми изглежда повече от добър. Но всъщност нищо не е такова каквото изглежда.

През 1980 година, всички свръхестествени същества, за които са ни разказвали и за които сме чели , митовете и легендите които сме чували за тях се оказаха истина. И всички нощни създания излязох на светло и признаха съществуването си.
От тогава всичко се промени. Вече света е опасно място.

През 1985 година е приет закона за признаването на тези същества като граждани. От тогава те имат нашите права и закона ни ги обхваща.

Никога не съм познавала свят без чудовища. Те са навсякъде. Вписват се в обществото и живеят като нормални хора, женят се за нормални хора и имат деца.
Работят и живеят редом с нас, като нормални хора.
Е, повечето от тях. Една част от тези създания не признават тези закони и живее както си поиска, прави каквото си поиска. Те отвличат и убиват хора, хранят се от тях.
И за малко градче като Атчисън да изчезне някой пияница, любопитен хлапак или просто минаващ минунач не е новост.

Понякога ми се иска всичко това да беше сън. Целият ми живот да се окаже един кошмар ,да се събудя и родителите ми да са живи и да няма помен от тези нощни същества. Само че това няма как да стане.

Не познавам родителите си. Майка ми е починала по време на раждането ми. А баща ми е изчезнал когато съм била на една годинка. И вероятно сега е мъртъв.
Отгледа ме моята пралеля Нанси.
Тя е истинска светица. Не знам какво бих правила без нея. Тя е тази ,заради която съм такава.

Бих ви разказала и още ,но вече и без друго закъснявам за работа, а ако се забавя още малко ще се стъмни. Така, че трябва да тръгвам:

Взех си чантата и се запътих към вратата.

- Чао, лельо!- казах аз на леля си и излязох от къщата ,след което заключих и се отправих към колата си, влязох вътре и потеглих.
След около 20 минути път паркирах колата си на паркинга за персонала и влязох в болницата.

- Здравей ,Алма.- поздравих старши сестрата зад рецепцията.

- Здравей, Лара. Как си?-попита Алма.

- Добре съм. А ти? Как е Били?

- И двамата сме добре. Били вчера каза първата си думичка.- каза радостно тя. Синът и Били бе на почти годинка и бе най-голямата и радост.

The Truth About MeNhững tác phẩm khiến độc giả say mê. Hãy khám phá bây giờ