Хартия

ВЪВЕДЕНИЕ

Аз съм художника на малките букви по кориците на големите книги, последната безакортна нота в известна симфония и разтеклата се боя по платното. Винаги бъркам и съсипвам всичко. Или оставам незабелязана,като прашинка във въздуха,пропуснала светлината на слънцето.

Днес се преместих в малка къща отдалечена от града и работата ми.

Далече от хората и от шума на автомобилите.

Къщата беше спокойна,но прашна. Не познавам жената,която е живяла тук,но е оставила дори дрехите си на хазяина.

Рафтовете бяха претъпкани с книги,по столовете бяха послани меки възглавнички,леглото в спалнята бе забулено с бяло одеало посипано с перли. Не знам кой и защо би оставил такъв рай,но аз не бих го направила.

Разрових се из гардероба,за да видя какво още ще намеря из закачалките.

Имаше ретро дрехи и много кутии под тях.

Най-отгоре стоеше една винено червена, картонена,върху чиито капак имаше сухи рози и черна дантела. Тя грабна вниманието ми,не защото беше най-отгоре,а защото беше най-малка.

Знам,че не е редно да се ровя в чуждите вещи,но тя така или иначе ги беше оставила тук. А и нямаше да разбере,дори и да се върне за тях.

Открехнах прашния капак на кутията. Беше пълна с неотворени писма,някой скъсани,други просто прибрани. Имаше три снимки и пръстен. Малък сребърен,не много скъп.

Първо разгледах снимките. И на трите бяха изобразени красива жена и мъж със силна осанка. Русите къдрици на жената се вееха във въздуха,докато любимият и я носеше на ръце. Не можах да оставя снимките без да се усмихна. Взех единственото отворено писмо,което не беше разкъсано и преглърнах вината в себеси,всякаш преглъщам остър камък. Ще го прочета.

"Теб те няма. Всякаш стените се свиват и ме задушават. Исках да започна писмото си с това изречение. Искам да знаеш,колко нетърпима е липсата ти.

Тук времето не минава. Като стар часовник,чувствам как всичко се забавя.

Всяка секунда си мисля за теб. И така се справям с всичко тук. А когато си представя сините ти очи,тогава се чувствам по-силен от всякога.

Чудя се как си? Липсвам ли ти? Не мога да не си задам този въпрос. Чудя се дали докато,аз си те представям,ти си представяш мен.