Texting with Harry Styles

Глава 1

Гледна точка на Хари

Още виждах съвсем ясно прекрасно изглеждащото и невероятно ухаещо парче пица пред себе си, когато започнах да се клатя като бутилка от сок, преди да бъде отворена и разбрах, че някой ме бе хванал за раменете и ме тресеше нагоре и надолу с всички сили. Парчето пица придоби лик и вече не миришеше на салам, а на мъжки дезодорант. Или това беше най-странния ми сън, или просто Луи приличаше на пица. Е, за жалост, беше първото. Въпреки че... не се бях замислял.

- Хари, ставай! От половин час се опитвам да те събудя.
- Разкарай се, Луи! – още бях адски сънен, а и гладен. Парчето пица не излизаше от главата ми.
- Няма да стане, Хари. Викат ни в студиото след час, а знаеш колко се ядосват, когато закъсняваме.
- Добре де. Ставам, ставам. – бях заровил лице във възглавницата, защото слънцето ме дразнеше.
- Надявам се наистина да станеш, защото вече започвам да се чувствам като майка, която буди сина си за училище.
- Добре, мамо. Ставам. – Луи извъртя очи и се отправи към вратата - Луи, чакай!
- Какво?
- Знаеше ли, че мааалко приличаш на пица?
- Дори не искам да знам дали това е комплимент или не - обез да каже нищо повече, Луи излезе от стаята и затръшна вратата, а парчето пица отново се настани в съзнанието ми, сякаш викайки ме…

48 минути по-късно

- Хари! ХАРИ! ХАРОЛД ЕДУАРД СТАЙЛС!!! Ако не си вдигнеш сексапилния задник сам от това легло, ще бъда принуден да го вдигна аз.
- Какво искаш, Луи?! Разкарай се!
- Трябваше да си станал преди повече от половин час, закъсняваме. Стани и ще си вземеш пица по път.
Чувайки думата пица веднага се наддигнах от възглавницата и видях ядосаното лице на Луи, на което веднага се появи самодоволна усмивка. Опа. Май загазих.
- Колко е часът?
- 10 без 10. И ако не станеш веднага и в корема ти ще има 10 пици без 10 пици.
Станах и започнах да търкам очите си с пръсти, в опити картината пред очите ми да се избистри. Измих лицето и зъбите си по най-бързият начин и облякох черни дънки, бяла тениска и обух черни боти. Прокарах пръсти през косата си и излязох от стаята. И веднага ми се прииска да не го бях правил. Момчетата стояха в хола и изглеждаха повече от ядосани.
- Хари, винаги ли се успиваш?
- Няма ли аларма за теб?
- Отново закъсняваме. Вече ще се откажат да работят с нас, ако всеки път закъсняване с час и то заради кой? – за пръв път виждах Лиам толкова ядосан.
- Хей, хей, хей. Успокойте топката. Не е станало кой знае какво. А и не винаги сме закъснявали. Веднъж дори отидохме с половин час по-рано, нали?
- Да, Хари. Срещата беше в 11 в сряда, а ние бяхме там в 10:30.  НО В ЧЕТВЪРТЪК. – Найл извъртя очи и кръстоса ръце пред гърдите си.
- Мисля, че вече е време да тръгваме, а не да се обясняваме. – предложи Луи и всички се съгласиха и тръгнахме към колата, паркирана отпред.
На изхода извадих телефона си – iPhone SE сив и започнах да проверявам известията си, когато някой се блъсна в мен, карайки ме да изпусна телефона на земята.

Гледна точка на Сам

Бях станала рано за училище днес, но повече от час избирах тоалета си и затова закъснявах. За мой късмет, никое такси не спря в продължение на десетминутния ми опит да извикам някое. Реших да тръгна пеша, макар и да ми се налагаше да тичам до там.
Почти подтичвайки до сградата на училището, чух мелодията на телефона си – iphone SE сив и го извадих от чантата си, но нямах време да я закопчая. В момента, в който го отключих, се блъснах в някого го изпуснах и всичко от раницата ми се разпиля по земята. Тогава проклех този ден.
- Съжалявам, не гледах къде ходя.
- Няма проблем, нека ти помогна да събереш нещата си.
Дори не погледнах към човека, в който се блъснах , а започнах да събирам тетрадките си от земята. Взех телефона си и го прибрах заедно с тях.
- Благодаря. – казах и преметнах чантата на рамо и с бързи крачки продължих по пътя си.

Гледна точка на Хари

Взех телефона си и го прибрах в задния джоб на дънките, за да помогна на момичето да събере нещата си. Все пак и аз не гледах къде ходя, поне това й дължах. Дори не можах да видя лицето й. Тя си тръгна, а момчетата започнаха да се нервират още повече, че съм се бавил. Без да се мотая се присъединих към тях, заедно се качихме в колата и шофьорът потегли към студиото.

Здравейте, това е първата част на новия ми проект, за който много се вълнувам. Реших да започна да я публикувам сега като компенсация на забавянето с качването на 'INSANE'. Тази история ще стане под формата на текстинг малко по-нататък, с което се надявам да не ви разочаровам. Ще се опитам да включа и хумор, с което се надявам да компенсирам факта, че има много подобни текстинги тук. Ще се радвам, ако изразите мнението си в коментарите, дори да е негативно😁💞💞