Game of Shadows

Chapter 1

Кейт

Излезнах от стаята си и се запътих към долния етаж със слушалки в ушите. Взех ябълка от панерката на стъклената масичка и я захапах.
-Готова ли си?-бате ме попита. Аз го погледнах и кимнах.
-Добре ли изглеждам?-измънках.
-Какво? Пусни тая ябълка-хвана плода и го махна от устата ми.
-Добре ли изглеждам?-повторих.
-Да-усмихна се и кимна.
-Окей хайде-взех си ябълката и го дръпнах.

***

Колата спря пред двора на сградата и аз погледнах брат си.
-Ще се справиш-усмихна се окуражително.
-Де да беше само един ден-въздъхнах и слезнах от колата.
-Ще те взема в 6:15pm-каза и отпраши с бялото Porsche. Извъртях очи и тръгнах към входа. Влезнах в класната стая и се огледах за свободно място. Едно момиче ми помаха и дойде пред мен.
-Ела до мен-усмихна се мило. Кимнах и седнах на чина,а тя седна до мен.
-Кейт-усмихнах се и подадох ръка.
-Анабел-пое ръката ми. Обърнах се напред и погледнах госпожата. Тя ми се усмихна и ми направи знак да отида при нея. Кимнах и се отблъснах от стола.
-Здравей. Представи се на класа ни-усмихна се.
-Името ми е Кейт Харпър-погледнах госпожата.
-От къде си Кейт?
-Ами...родена съм в Аляска и от 12 до 15 годишна възраст съм израствала в Северна Каролина-усмихнах се.
-Това е страхотно!-каза весело госпожата. Вратата се отвори и къдраво момче влезе игнорирайки преподавателката.-Господин Стайлс!
-Кажете госпожо-каза "мило" и погледна мен. Прошепна нещо на момчето до него и ме посочи.
-Седни си на мястото Кейт-погледнах я и кимнах. Това момче изглежда като брат ми. Висок,дългокос и грубиан.
-Това е Хари Стайлс. Най-желаното момче в училището-прошепна Анабел.
-Това значи,че е...
-Играч-усмихна се.-Точно за това го мразя.
-С теб ще стане приятелки-засмяхме се. Тя погледна стреснато зад мен. Обърнах се и видях момчето.
-Смешно ли ти е?-изсъска. Чакай какво стана?
-Зависи за какво говориш-отговорих.
-Много си смела-засмя се.
-Ако ти е проблем не се занимавай с мен-усмихнах се фалшиво. Той изръмжа и си седна на мястото.
-Какво беше това?-изсмя се тихо Анабел.
-Първо:Родена съм в Аляска...каквото и да ми направи ще го преживея. И второ:Живяла съм 3 години в Северна Каролина и съм изградила смелостта много добре-усмихнах се.
-Уоу!-ухили се.-Ти си Жената Чудо-засмя се.

***

-Ще се видим утре Кейт!-помаха ми Бел. Усмихнах се и тръгнах към задния изход на двора. Видях колата на батко си и му помахах.
-Дръж-метна ми сак.
-Какво е това?-сбърчих вежди.
-Рокля,обувки и гримове-отговори.
-Защо са ми?-ококорих очи.
-Не! Няма да е за това...този път. Ще ходим на парти.
-Защо и аз да идвам?
-Защото искам да те запозная с приятелите си.
-Аз не искам. Виждала съм Крис и не ми се иска да се запознавам с другите ти откачени приятели.
-Обещавам,че няма да стане нищо-погледна ме в огледалото.
-Хубаво-извъртях очи. Колата спря и аз слезнах като дръпнах роклята си надолу. Влязохме в къщата и Джордан се огледа.
-Бейб!-русо момиче изписка и се метна на Джордан. Като ме погледна аз отскочих назад и изписках.
-Какво е това чудовище!?-ококорих се.
-Коя е тази?-посочи ме.
-Сестра ми...
-Какво е това чудовище!?-повторих седейки по същия начин.
-Това е приятелката ми-усмихна се.
-Защо е като човешко Барби?!-изписках.
-Бейби!-друго русо момиче скочи на брат ми. Чакай.
-Чакай още една ли?
-Скъпи!-чернокосо момиче с облекло по-оскъдно и от моето скочи на Джордан.
-Джордан!-извиках и дръпнах батко си.
-Кажи сестричке-почеса се зад врата.
-Обясни ми...веднага!-изсмях се. Не можах да се сдържа! Трите се сбиха. Кой не би се засмял?
-Добре. Това на което стана свидетел...я виж това е Хари!-дръпна ме.
-Идиот!-засмях се.
-Хари...това е сестра ми Кейт-бутна ме пред него.
-Вече я познавам,но не мисля,че тя познава мен-усмихна се самодоволно.
-Знам кой си спокойно-усмихнах се фалшиво.
-Щом ми говориш така значи не знаеш-ухили се.-Да ти покажа ли?-направи се на замислен.
-Да ти счупя ли носа?-изимитирах го.
-Слушай ти,малка кучко...-хвана врата ми.
-Слушай ти,голямо копеле...-ритнах го между краката и той ме пусна.