Friends Is all

Far from friends

Привет! Казвам се Елизабета Мирълсън на 15 години. Живея в
Лондон, Англия...Еее вече не, защото трябва да се преместя в Америка, заради родителите си, които трябва да работят там.Майка ми се казва Тамара, а баща ми Шон. Те са много справедливи и мили хора! Проблемът е в това,че трябва да се местя да живея в друга държава и в това, че бях намерила много добри приятели, които винаги ме подкрепяха, както и аз тях!

Станах рано сутринта и се провикнах...
-Мамо закъснявам за училище!!!!
Тя ми каза тихо и мрачно...
-Мила, не забрави ли, че днес не си на училище. Трябва да тръгваме за Америка!
Казах и...
-За-а-бравих. Сгънах се на две и започнах да плача тихо в стаята си.
Тръгнахме към летището. Чакахме, чакахме и накрая самолетът дойде. Приятелите ме изненадаха. Сбогуваха се с мен . Бяха ми подарили огромно мече и няколко листчета с това,което ще чувстват,когато се преместя.
Приближих се близо до самолета и всички те ме прегърнаха много силно.Накрая се качих!

-Пристигнахме!!!!!- каза мама...
-Ох....-прошепнах аз.
Слязохме от самолета и си взехме такси.Когато мама и тати видяха новата къща, казаха,че е невероятна...Аз си замълчах.
-Миличка,виж си новата стая-каза майка ми.
Видях я и беше доста различна от тази,която имах в Англия.
-Хубава е,но моята беше по-хубава!-казах аз.
-Сега тази ще е твоята,но ние се опитахме да я направим да прилича на тази в Англия.
-Еее,не сте успяли!-казах аз ядосано
-Ще свикнеш!-каза мама силно и рязко.

На другия ден трябваше да отида да видя новото си училище,което се казваше American's talants school.
Да,аз пеех поп музика! Там имаше доста таланти.Много инетересни хора! Трябваше да отида в стаята на директора, за да каже в кой клас съм и в коя стая.Когато намерих стаята на директора, почуках леко.
-Здравейте!
-Здрвей!Ти сигурно си новата ученичка.
-Да...казвам се Елизабета Мирълсън!
-Ти си в паралелка поп пеене. В стая 123.
-Много Ви благодаря!
Потърсих стаята,но така и не я намерих, а вече закъснявах.Попитах едно момче на име Дилън.Той ме упъти към класната стая.
-Благодаря ти! -му казах аз
-Какъв час имаш?
-История.
-Ох, това е ужасен предмет и при ужасно строг учител.Пожелавам ти успех.Ще трябва!
-Притесних се!
Дръпнах плавно вратата и видях как учителя ме гледа.Хич не ми изглеждаше весел. Провикна силно...
-Здравейте,госпожице! Защо още от първия ден закъснявате?!?!?
-А-а-м-и-и съжелявам!-казах аз с голям уплах.
-Намери си чин и веднага препиши изреченията от даската!!
-Да,господине!

След часа отидох в стола и пак видях Дилън. Всъщност това момче беше доста мило. Погледна ме с красивите си сини очи....попита ме:
-Как беше часа по История?
-Леле....ужас!!!
-Хаха казах ти!
Ами ако искаш да ти помогна с огромното домашно днес!
-А-а-а-м-и добре...-гледах го много дълго.
-Защо ме гледаш така?
-Как?!?
-Както и да е!Ела у нас в 18.30, за да ти помогна с домашното.
-С удоволствие!
Накрая си тръгнах от училище.
Прибрах се в новата къща и казах на мама,че ще ходя днес да уча при новия си приятел не гадже...
-О, кой е той??
-Мамоо нее!
-Хммм добре.
Днес си намерих нов приятел.В ,който мисля че съм....влю....нееее!!