The Pain Of Love

Пролог

Тhe pain of love

-Моля те, недей!- момичето сложи ръцете си на голите му гърди и се опита да го избута, но остана притисната срещу стената и тялото му.

-Защо?! Кажи ми защо не мога да те имам?!- хвана малките й ръце с неговите големи- Защо не мога да те направя моя?!

Наведе глава и притисна устните си срещу нейните. Неговите бяха толкова меки и топли. Тя разбира се отвърна, не можеше да устой.

-Искам да съм единстеня мъж, който ще може да те люби, да съм първият човек, който виждаш сутрин, да съм този, чиято възглавница взимаш докато спиш. Да съм единствения вкусил тези устни!- опря челото си в нейното.

-Не мога. Ние не можем!- сълзите упорито искаха да излязат.

Болеше я. Болеше я да изрича тези три думи.

-Виждам как всеки път се напрягаш, щом те доближа. Как сърцето ти препуска лудо, когато те докосна. Знам, че когато говоря ти гледаш устните ми и се срамуваш, когато ти направя комплимент. Кожата ти настръхва само, когато те гледам- ментовят му дъх се разби срещу устните й.

Затвори очи, за да не се разплаче. Сърцето й препускаше лудо. Още усещаше парещите му устни върху нейните. Това беше истината и тя го знаеше.

-Моля те, спри!- гласът й бе изпълнен с болка. Болка, която разкъсва човек.

-Полудяваш ме! Очите ти, който ме гледат любопитно, устните ти, който само аз мога да вкуся, невинноста ти. Всичко! Гласът ти, когато говориш е най-сладката песен, която съм чувал някога. Подлодява ме начина, по който, когато си нервна си хапеш долната устна- премести ръцете й на вратът си, а неговите хванаха малката й талия.

- Спри, спри, спри..!- разклати глава и сълзите се спуснаха по-красивото й лице.

-Какво да спра?! Това да казвам истината ли?!- леко повиши гласът си и я притисна повече към стената.- Защо ми причиняващ това?!

-Защото съм страхливка! От любовта боли, боли много и аз не мога да го понеса!- изхлипа и покри лицето си в шепите си.

Не можеше да я гледа така. Тъжна, нещастна. Знаеше, че ще е по-лесно да я пусне, но не можеше. Нямаше да я пусне да си тръгне, защото не можеше да живее без нея. Без очите й, който го посрещат сутрин, усмивката на лицето й, сладкият й смях...

Нежно хвана ръцете й и ги премахна от красивото й лице. С палец изстри стеклите се сълзи, но след тях имаше още.

-Боли скъпа, но си струва! Струва си болката, за да рискуваш!