Chess Love

Предлог

Песни,докато четете:Harry Styles-Broken HS-War is  Love

Царицата на Мейдън се движеше по-бързо от тази на Шел.Тя поглеждаше към голямата червена килия,обляна с огън,в която седеше любовтта на животът и.Той о повтаряше да спре това,но кого ще я спре.Любовтта и зависи само от едно матиране на черният отбор.

-Шел,спри!-викаше Хари,облят във пот от горещината под него,както и от напрежението,че може да загуби нея.

-Хари,ще те загубя!-викаше момичето,а той протягаше ръката си,опитвайки се,да я докосне по бузата,но Мейдът махна с ръка височествено,като свали клетката на Хари по-надолу,от където нямаше изход.Шел се разплака със сълзи... *Няма правила!* *Измамата не е нищто лошо,Шейли* 

Спомни си за думите на любовтта си,като сложи собствената си царица вертикално от тази на Мейдън,както и Официрът си.Докато духът сваляше бавно клетката на Хари,Шел плачеше със сълзи,който караха Мейдън да се смее по-силно и да сваля клетката до Адът.Когато усмивката блесна на лицето на безащитната Шел.

-Но какво по дяволите стори?-извика ядосан Мейдън.

-Няма правила,няма милост...-каза усмихната тя,докато постави кончето си в близост до царицата.-МАТ!-извика силно Шел,като се усмихна злобно.Мейдън се испари,а Хари се измъкна от огнената клетка,която беше само на сантиметър от лавата.Прегърна силно приятелката си,като многобройни сълзи,капеха от очите им.

-Не ми причинявай такава болка никога повече!-изрече Хари,все още прегръщат Шел,макар и холът им да гореше в пламъци.

-Опасявам се,че няма...-прошепна тихо тя,докато се чуваха многобройни видове сирени през счупеният прозорец.

-Какво говориш?Най-после го победи,сега сме заедно...-усмихна се Хари,докато целуна челото и,както винаги правеше.

-Помниш ли думите му?

"Дори и да ме матираш,аз пак ще съм победител,защтото твоята душа ще е при мен,вечно"

-Но,Шел..ние..ние..-заплака той.

-Знам,Хари.И аз искам да съм с теб до края на дните си,ето че става.-каза през плачът си.Малкото и сърце бавно спираше,а Хари я беше прегърнал,като за последно...

-Сбогом Хари...-каза тя,когато вече краката и ставаха все по-меки и вече не се усещаха.

-Не.Шел,ще те намеря,обещавам,ще се боря до краят!-прегърна я,придърпа я към гърдите си,като я стискаше силно.

-Това е краят..-каза тя смело,с почтни никакъв глас.Падна на земята,като очите и леко се затваряха.

-Обичам те,Хари!-изрече за първи път,когато полицията нахлу във къщата им,както и голяма банда камиони.Сърцето и беше спряло,очите и вече бяха затворени,но сърцето и беше отворено..от любов.

-Аз също!-каза тихо Хари.Тогава всичко изчезна.Горящата стая,скъпоценната му любов.

Беше във леглото си,със дрехите от сутринта.Възбуден отви мясотот до себе си,за да види белите чаршафи.Нямаше Шел,но пък имаше нова татуировка.Тя беше клетка.

-Защтото любовтта ни беше птиче.Но не свободно...

-