Undercover

Chapter 2

- Три дузини мъфини , четири дузини шоколадови бисквити , няколко фъча и чийзкейк.

- Добре ! - запретнах ръкави и се заех с тесто за шоколадовите бисквити.

............................................

Погледнах часовника си и осъзнах , че бях подранила с десет минути. Излязох бавно от колата си и се насочих към разпадащият се крайпътен ресторант. На външен вид приличаше на място , което със самото си присъствие можеше да те зарази с ХИВ. Мръсните прозорци , ръждясала табела и врата , която всеки момент може да се стовари на земята , тези детайли правеха това място неприветливо . Е, риска на професията. Внимателно отворих вратата , а гледката зад нея ме шокира. Пред мен се появи блестящо от чистота помещение , което се пръскаше по шевовете клиенти. Не съди ресторанта по табелата! Белият и черният цвят доминираха над всички останали , което ме водеше до мисълта , че този ресторант е от края на 80 - те години на двадесети век. Внимателно огледах обстановката , търсейки масата която ми трябваше. Щом я намерих се насочих на там , без дори да се замислям.Не можех да огледам лицето на поръчителя си , защото той спокойно четеше вестник. Ръката ми докосна облегалката на стола , издърпах го назад и най - спокойно се настаних на него.

- Подранила си ! Това ще се хареса на шефа ми. - след изказването си , той сгъна вестника и го остави до чашата си с кафе. Огледах внимателно лицето му . Мъж на средна възраст , разведен - белега от брачната му халка го издаде. Лицето му бе приветливо , но усещах , че зад тази външност се криеше истински дявол.

- Шефът ти !? - отново ми се падна честа да „ работя " с домашният любимец , на някой богаташ.

- Да ! Шефът ми пожела да те наеме , за да следите дъщеря му. Ето малко информация за нея. - той ми подаде жълта папка . Поех я , отгръщайки на първата страница. Очите ми се стрелнаха по снимката , която бе прикрепена там. Лицето й излъчваше топлота и дружелюбност , а това ме накара да затворя папката и отново да погледна мъжа срещу мен.

- Къде е уловката ? - твърде хубаво е за да е истина.

- Ще се наложи да посетиш колеж за няколко месеца . - надали някой колеж би ме приел , щом види „ истинското „ ми досие. Заиграх се с единият край на жълтата папка , игнорирайки неуместният кикот на човека срещу мен.

- За кой колеж става въпрос ? - надали е някой измислен частен колеж.

- Cambridge ! - щом мозъкът ми асимилира информацията , станах от мястото си и се насочих към вратата.