"Liars Bad Boys - Beautiful Liar"

| • 1 • |

- Какво, по дяволите ? - раздразнено се изправих.
Тейт е най-поносимия сред всички обучаващи се татуисти в студиото на татко. Когато се мотая там, което е през повечето време, все трябва да се занимавам с нещо, нали?!
Отвеян татуист не е за кой знае какво предпочитане, но определено  избирам такъв пред това да зяпам телевизия или да слушам подмятанията за циците ми от другите дръндьовци в студиото.

- Малка моя, племеннице... Нима мислиш чичо си за вчерашен? - Ейд размърда вежди с лукава усмивка.

- За вчерашен, не. За идиот,определено.

- Стига... Щом не се чукате, тогава  какво ? - отекчено изхленчи и пусна фаса си в пепелника. Грабнах телефонът, ключовете и портмонето си от облегалката. Мразех да нося чанти.

- Ейдриън ! Не забравяй факта, че си брат на баща ми!

Понякога ми се изкаше да го обеся с флеша на дясното му ухо.

- Точно заради това.... -

Врата  се отвори рязко. Но този път не беше разгорещена двойка.

- Полиция!  - извика запъхтяно едно от момичета, което обслужваше рецепцията.
Въздъхнах притеснено, издърпвайки тялото на Ейд от дивана.

- Хайде, ще минем отзад! - извиках.

Двамата тичахме през коридорите.  Не се случваше за пръв път да има проверка от районното. Проституирането бе незаконно и изобщо не ми се мислеше какво ще ми се случи , ако на татко му се наложи да ме изкарва от ареста заради посещение в публичен дом.

- Не си се отървала от темата за Тейт... - подвикна Ейдриън, докато слизахме по аварийните стълби.

О, напротив. Продължих да тичам надолу по пътя, провирайки се между колите.
- Забави малко... - изхленчи Ейд след първите 300 метра спринт. Засмях се. Цигарите си казват думата. Беше се  привел, поставил ръце на коленете си и хриптеше. Моето дишане също бе забързано, но определено бях по-добре от чичо си. Дори в главата ми звучи странно да наричам двайсет годишнен мъж, мой чичо.
Баба Амбър е била само на осемнадесет, когато е родила баща ми, Дарън. После един след друг са се появили чичо Сам, чичо Глен и накрая две години преди аз да се родя е дошъл Ейдриън. Късното забременяване на баба с Ейд  и  ранното на майка ми с мен е логочното обяснение за  малката разлика в годините, която двамата имаме.
Повечето хора си мислят,че ми е брат, защото на практика живее у нас за нещастие.
Когато си възвърнахме нормалното дишане, тръгнахме към вкъщи.
Беше се стъмнило и за края на Юни бе доста хладно време. Скъстрих ръце. Сиатъл бе божествен град. Но в действителност хората виждат само  повърхността, не забелязват дъното, там  където бяха бедните квартали, там където наистина израстнах.  Имахме възможност и  пари, но татко никога не пожела да се преместим в някой от по-престижните квартали.  Играех, докато подритвах спринцовки и игли, забавлявах се с приятелите си  в срутени сгради, гледах изрисуваните с графити стени на къщите.
С годините квартал Белтаун се промени. Отвориха заведения, построиха се хубави сгради, полицията започна да си върши работата. Това подтикна мама и татко да развият страста си към татуирането като нещо, с което да печелят средства.

Когато бях на осем, купиха един стар магазин и го превърнаха в сегашното главно студио на TatooStudios "Red Ink ". Десет години по-късно имат пет сдудиа и цяла програма за обучение на бъдещи татуисти.

- Колко е часът ? - попитах.

- 21 : 30.

Ако побързаме може и да успея да се изкъпя и да отида на доковете за партито.

Двадесет минути по-късно и огромно търпение от моя страна към мрънкането на Ейдриън, най-после влязохме вкъщи.
Майка ми ни посрещна на вратата.

О, по дяволите! Какво пак направих ?

- Луанна Евънс, били ми обяснила какво правеше това в стаята ти  ? - извика мама. Яростно размяташе плик пред очите ми. Плик с трева. Мамка му!
Но моята марихуана е в мен. Как..
Стиснах устни.
Ейдриън!

*Джойнт - марихуана, свита под формата на цигара.
Alexis Ren - Луанна Евънс (на снимката)

Сладки мой, бъдете добрички и изкажете мнението си,защото наистина съм разколебана дали да продъшжавам историята.  :* :)

Специални благодарности на 
V. GEORGE PARKER, която ми помогна за едно от имената! Доволна ?!:D