Секс, лъжи, любов

4 глава

Днес съм обула само едни джинси, бяла тениска с леко дълбоко деколте и белите кецове, които нося така засилено в последно време. Точно когато влизам в стаята някакво момче ми подсвирква, а аз немога да не ми запратя един среден. И понеже съм карък се оказва, че той сяда до мен.
-Ей, сладк...
-Не ми говори-прекъсвам го.
-Лоша и секси-захапва долната си устна
-Перверзно копеле-мърморя си и се моля часа да свърши по-бързо. Тоя задник до мен не спря да отгежда гърдите ми през целия час, а аз се заклех да не обличам тази блуза вече никога. Когато свършва шибания час тръгвам по коридора и Крис ме спира.
-Здравей Лив-Усмихва ми се. Толкова е сладък и чаровен. Има кестенява коса и е синеок. Здрав е. Има пиърсинг по устната и няколко татуировки. Толкова е сладък.
-Здравей-усмихвам се и аз на свой ред.
-Какъв час имаш?
-Световна литература. Ти?
-Аз също-и изгрява възможно най-голямата и най-сладката му усмивка-Да тръгваме?-прекъсва мислите ми.
-Да, да добре.
Вървим в пълна тишина, но той решава да я наруши.
-Ммм...ще идваш ли на партито в петък.
-Аз...не знам.
-Ела. Малко да се отпуснеш.-и се усмихва отново, а тази усмивка ме кара да се усмихна без причина.-Какво има?-дори не съм усетила кога съм забила поглед в него и съм започнала да се усмихвам.
-Аз...само...аз...-запъвам се-имаш прекрасна усмивка- и се изчервявам
-И ти си прекрасна...тоест и твоята е прекрасна.-само му се усмихвам.

Още обмислям варианта за партито в петък. Дори не знам темата на партито. В края на часа питам Крис, а той казва, че е просто обикновенно парти.
-Лив искаш ли...аммии...не знам...искаш ли да дойдеш с мен-казва Крис и не очаквах да ме попита
-Моля?
-Не...не, не знам, че ще ми откажеш...забрави.
-Моля?-повтарям- Не. Тоест не , няма да ти откажа.
-Така ли-усмихва се
-Да, да ще дойда-връщам му усмивката.
-Супер. Утре ще намина в седем. Да си готова-намига ми.
-Да... Добре-едва изричам тези думи. И някой решава да ме върне в реалността. Лена! Тази кучка!
-Лив! Лив! Ли...
-КАКВО?-викам
-Е добре де спокойно.
-Какво пак?-питам ядно
-Видях те с Крис-усмихва се дяволито-на партито ли те покани?
-Да и?
-Оле колко си смотана-казва със сарказам...поне така се надявам-знаеш ли колко момичета го желаят. Той е самото савършенство и ти казваш само едно "и". - И наистина е самото савършенство.
-Да сладък е.
-Сладък?
-Добре...Пак ли искаш да ти се развикам-казвам с усмивка
-Лив...знаеш ли, че това момче те харесва?-и се усмихва. Опитвам се да не показвам никаква емоция външно, но вътрешно...немога да го опиша.
-Това сега от къде го измисли-казвам с присмех
-Не съм си го измислила-прави се на сърдита-Наистина е така. Вчера ми го каза.
-Добре. Сега ако обичаш..-соча ѝ пътя към вратата.
-Да, да добре...-казва с усмивка приближава се да ме прегърне и тръгва. Наистина не я разбирам. Колко железни нерви има, за да ме изтърпи.
Шибания ден бавно се изнизва. След последния час вече съм скапана.
През останалото време не говорим.