Criminals

Петнадесета глава

****

С миши крачки пристигнах на паркинга. Не знаех какво да очаквам, та аз дори вече не знаех кой е той! Краката ми отказваха да се подчиняват на мозъка ми и трябваше постоянно да си повтарям да вървя.

До една от колите седеше той. Инстинктивно направих крачка назад, защото ме видя.

-Хей, спокойно.-каза ми и вдигна ръце.-Няма да те нараня, нарочно те извиках тук, за да сме заобиколени от хора и да си сигурна, че нищо няма да ти направя. Дори няма да те докосна, кълна се.

След като видя, че няма да му отговоря, ми посочи колата.

-Нека влезем. Не бива другите да ни слушат.

Отидох от другата сттана на колата и се настаних на седалката до него. Той седна след мен на шофьорското място. Няколко минути просто мълчахме. Никой не знаеше откъде да започне.

-Ще ме предадеш, нали?-попита най-накрая.

-Ако исках да го направя, досега щеше да си в затвора.-отвърнах, изпускайки частта снощи, когато бях на косъм да се обадя на полицията.-Нямаме цял ден, казвай каквото имаш за казване.

Отново надвисна гробна тишина. Толкова беше тихо, че чак чувах дишането му, което в момента беше накъсано. Беше затвотил очи и стискаше здраво устни, сякаш си припомняше отново и отново всеки един мъчителен спомен. Имах чувството, че скоро ще заплаче, но не се случи.

-Бях на десет.-започна.-Баща ми имаше проблеми с алкохола. Една вечер ме изпрати навън, за да му купя още. Беше късно и аз бях уплашен, имах чувството, че нещо ще ми се случи...и наистина се случи. Вече се връщах от магазина, когато някой ме сграбчи и ме вкара в колата си. Събудих се в дома му, започнах да плача и да казвам, че семейството ми няма пари за откупа, но той не искаше нищо такова.

Преглътна отново.

-Казваше се Бени Морисън. Той ме превърна в машина за убиване.

Беше му трудно да говори за това, виждаше се ясно.

-Научи ме на много неща. Децата на моята възраст тогава ритаха топка навън, а аз вече можех да си служа ловко с пистолет, нож и всякакви други оръжия. Правех всичко против волята си, но нямах избор. След време започна да ме изпраща на "мисии". Убивах всички без да ми мигне окото. Бях станал много добър, полицията никога не ме хващаше. Е, само последния път.