Always there for you

Глава 1

Гледната точка на Емилия

Събудих се от алармата ми която всеки ден ме буди за училище. Изкючих я и станах да се оправя като всеки ден влезнах в банята измих си зъбите сложих си малко грим колкото да не ми се виждат пъпките които имам. Но какво да се прави в пубертета съм!

-Миличка слизай за закуска, че ще закъснеш.-провикна се мама от двойният етаж!

-Идвам мамо само да се оправя

-Добре но побързай

Винаги ми вика така че ще закъснея а в същото време винаги си отивам на време дори някога не съм закъснявала за училище. Повечето хора ми викат, че съм някакъв зубар и затова не закъснявам което не е вярно просто държа на образованието си!

Облякох си униформата взех си чантата и отидох до нощното шкафче да си взема телефона от зарядното!

-Емили

-Идвам мамо-извъртях очи

-Ще закъснееш

-Няма

Слезнах долу и седнах на масата и пред се разкри една прекрасна гледка. Палачинки много ги обичах особено с сладко от боровинки.

-Миличка

-Да мамо-погледнах я

-С баща ти няма да ни има няколко дни и ще останеш сама вкъщи за няколко дни!

-Добре

-Ще ти оставим пари и без партита

-Мамо знаеш, че не обичам такива неща.

-Знам но аз само да ти кажа

-За колко дена няма да ви има? - попитах

-За една седмица

-Добре

-Хайде тръгвай

-Добре

Изпих си сока станах от масата и взех нещата!

-Приятен ден в училище

-Мерси мамо

Прегърнах я и тръгнах към училище. Училището ми се намира близко до нас все пак живея в малък град а не като например Ню Йорк или като Сиатъл!

Пристигнах пред училище като видях пред входа най-добрата ми приятелка Бела тя е толкова различна от мен. Ходи по купони и се чука с всичко живо но от както се запознахме се промени малко но само малко!

-Ето и теб

-Хей

-Много се забави

-Извинявай

-Няма нищо случва се да закъснеш - каза тя

-Да

-Знаеш какво става?

-Какво? -попитах

-Ще имаме нов учител

Нов учител?