Очите ми са сухи
като пясъците на Сахара
и земята ме притегля
да си стъпя на краката,
да спра да левитирам по Авицена,
да се влюбвам по Руми,
ала да не се превъплъщавам
в Содом и Гомора,
да не изгарям на всяка сцена
пред очите на забравена публика,
пред нозете на незнаен монах,
да си направя от пустинята дом
и от пустошта ѝ да нахраня душата си,
да чуя гласа си в нищото,
да го позная, отдавна отрекла се от него,
да се разплача, посрещнала себе си,
да се приютя в нестихващата вечност,
да отекна като гръм и тътен,
да приседна в собственото си време,
да се избавя от собствената си вяра,
да позволя на пясъците безмълвно
да изтекат измежду пръстите ми,
да възкръсна от Небитието,
да се завърна пак при себе си,
омаяла слънцето до Венера.
YOU ARE READING
Пустиня
PoetryКогато гола пред вас стоя, когато останала съм само по душа... Намерете ме там -някъде из думите, -някъде из градовете, -някъде измежду любовите. Намерете ме такава -невинна и истинска, намерете ме такава -лоша и хедонистична, намерете ме такава -по...
