На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 48

- И какво да говорим? Не е като да сме първи приятелки, които си говорят за модни тенденции.

- О, имаме повече общо отколкото можеш да си представиш- тя изважда пудра от козметичната си чантичка и оправя грима си- Например можем да си споделим мнения относно предпочитанията на брат ти Хънтър в леглото....Или големия му член. Предоставям ти право на избор- тя внимателно наблюдава моята реакция.

- Чавка ти е изпила мозъка- отговарям след моментно объркване- Не знам какво става между теб и Хънър, но той ми е брат, така, че не знам какви са тези безумни мисли.

- По дяволите, Сънрайз- трябваше да видиш лицето си- момичето пуска крана за да измие ръцете си- Дълго време ми беше чудно как така Хънтър и Алън изведнъж станаха врагове, но вчера, докато ме чукаше брат ти прошепна твоето име и...всичко си дойде на мястото. Толкова е перверзно това, Сънрайз. Мислех, че да бъдеш с гаджето на мъртвата си най- добра приятелка е върха на лицемерието, но от вчера разбрах и каква гадна курва си ти- Карли спира водата и се изтрива в хартиената салфетка- Ако имаше награда" Кучка на годината"- сигурно щеше да я получиш заслужено.

Блъскам ядосано рамото й в стремежа да се държа нехайно.

- Не ме интересуват глупостите, които казваш. Ако имаш проблеми с гаджето си- това си е твой проблем. Колко си жалка Доусън- казвам твърдо и се опитвам гласът ми да не трепери- Мислиш, че Хънтър ще се задържи заради тунингования ти задник? Едва ли.

- Ами ти? Да не мислиш, че Алън е с теб заради нещо друго освен заради секса. Той все още обича Стейси, ти удовлетворяваш само физическите му потребности.

- Върви по дяволите, Доусън- излизам бързо от тоалетната, а сърцето ми бие до пръсване.

*****

Вечерта съм поканена на вечеря у семейството на Алън. Обличам обикновена рокля и връзвам косата си на опашка.

- Не се притеснявай, миличка- Клара ме успокоява- това е само една семейна вечеря.

- Заповядайте- посреща ни стопанката на дома, облечена във феерична дълга рокля- Очаквахме ви.

Алън влиза от балконската врата и замирам. Наистина е хубав мъж.

- Иди да го видиш, аз ще ида да помогна на Аштън- намигва Клара.

Алън посяга да ме целуне, но завръщам глава.

- Малиии, направо сте като Ромео и Жулиета- смее се Вивиан, седнала на стола си.

- Чела си Шекспир?- отивам до нея.

- О, аз много чета. Алън ме подиграва, че мозъка ми ще се превърне в желе- нашият смях разведрява обстановката.

- Умирам от глад- чува се мощния глас на господин Ейдън Палмър- Давайте да се храним. Скай, миличка обичаш ли риба?

- Да, с татко преди често ходехме за риба и пеехме неговите песни- разказвам им.

- Ти си по неговите стъпки, нали?- продължава Ейдън- Как върви музиката?

- Известен продуцент зябеляза групата на Скай. Очакваме да добият известност- вмъква Алън.

След вечерята отивам при него с молба да говорим.

- Да, вече го разбрах- отговаря Алън и занася чинии на майка си, която ги реди в съдомиялната.

Алън и аз излизаме в двора и аз го подминавам на завоя, за да бъде първият, който стъпва на дървената пешеходна пътека, която води до плажа. Думите на Карли ме преследваха половин ден и е крайно време да поставим акцентите.