Приказка за Ранафер и Алтара (1). Орисаните

Глава 11: Аудиенцията / част 2 /

Засега трябваше да остане на Ранафер и да разбере дали наистина някой от Алтара предизвиква бедствията. Мая пристъпи крачка напред и направи дълбок реверанс пред Управителката на Кулата.

— Аалея, ще изпълня дословно нарежданията на Съвета.

Едно след друго момичетата повториха думите и поклона ѝ. Аалея кимна доволно и застана до тъмносиния дракон.

Нещо като вълна премина през залата, когато Наа и драконите приеха човешката си форма. Мъже и жени. Всичките високи и младолики, облечени в черни дрехи като Лейрен. Тъмносиният дракон наистина се оказа Гоурдж, но Тедж не се виждаше никъде. Сигурно беше напуснал залата, за да посрещне Аалея, реши Мая. Затова пък белокосият беше тук.

От драконите само той имаше такъв цвят на косата и дори да не беше най-големия от всички присъстващи членове на династията, пак щеше да го забележи веднага. Единствено Наат беше по-едър и широкоплещест от него.

Управляващата двойка, с ужасяващо безизразните маски-облик и единствените цветни дрехи в залата, слязоха от подиума. Хванати за ръце, те застанаха на половината от разстоянието до момичетата, а Лейрен тихо ги инструктира една по една да отидат при тях. Съвсем очаквано Каалимея тръгна първа. Наат и Наата я докоснаха по главата със сплетените си ръце.

— Приемаме те в нашата династия, наследнице на Ено. Нека завръщането у дома ти носи радост, алир Каалимея. Това ще бъде името ти занапред. Сега отстъпи и застани до Лейрен.

Същите думи казаха и на останалите седем кандидатки, след което управляващата двойка се върна на подиума и обяви тържествено:

— При нас е традиция всеки нов член на династията да получава подарък. След малко Посланик Гоурдж и Разпоредителката Лейрен ще ви отведат до съкровищницата, където може да си изберете подходящ накит, който да символизира новия ви статус.

Наат и Наата излязоха от залата, а мъжете и жените от династията се приближиха на групи към момичетата в центъра на залата и повториха поздрава на управляващата двойка. Но не казаха имената си, нямаше и следа от приветливост, само студена учтивост. Оглеждаха ги някак безразлично, но Мая можеше да се закълне, че използват височината си, за да подчертаят превъзходството си. В нейния случай това беше най-лесно. Главата ѝ дори не стигаше до раменете им.