Criminals

Четиринадесета глава

Вечерта с мъка изядох един сандвич и банан. Въпреки ранния час-21:16, имах нужда от сън. Буквално се хвърлихна леглото и се заслушах в ритмичното ромолене на дъждовните капки от прозореца. Дъждът тук беше нещо съвсем нормално.

Поседях така още малко и осъзнах, че Трейс все още не се беше върнал. Надявах се да не му се е случило нещо лошо. Щом се сетих за него, се сетих за парите, които е трябвало да дава на Мич. Каква ли услуга му е направил?

Не...Не можех да седя повече така и да чакам истината да дойде при мен! Аз трябваше да я намеря!

Излязох на терасата, игнорирайки студените капки от кожата си, и без никакъв проблем отидох на тази на Трейс. Влязох тихо в апартамента му, въпреки че знех, че го няма. Беше тъмно и разхвърляно. Зачудих се откъде да започна.

Ясно ми беше, че това, което правя  е страшно подло и нарушавам личното му пространство, но просто нямах друг избор. 

Съвсем набрежно заотварях шкафчетата и чекмеджетата с надежата да намеря нещо. Засега нямаше нищо необичайно-дрехи, прибори, храна и т.н. Забелязах, че никъде нямаме снимки на него или на семейството му. 

Последно проверих нощноти му шкафче, но там открих единствено кърпички, будилник и полу-празна кутия цигари. Бях готова да си тръгвам, но непохватността ми ми изигра лоша шега. Изпуснах будилника на пода и инстинктивно се огледах да се уверя, че никой не ме е видял. 

Наведох се да го взема, но тогава нещо под леглото привлече погледа ми. Имаше няколко кашона и един сак. Трудно се различаваха, защото беше тъмно. Тръпки ме побиха, но все пак ги извадих и седнах на пода.

С треперещи ръце отворих първия кашон и видях, че беше пълен с спомени от детството му-снимки, малки колички, някаква бейзболна шапка, автограф на любимата му банда. Усмихнах се. Всичко си беше напълно нормално. 

Преминах към втория кашон. Той беше доста по-малък. Все още с усмивка на лицето, го отворих, но тя веднага се помрачи.Вътре имаше фалшиви лични карти, шофьорски книжки и всякакви други документи за самоличност.

"Саймън Колинс, Гейл Никълъс, Джъстин Пейн..."-прочетох наум едни от многото имена.

Това значеше ли, че е възможно Трейс да не е Трейс?!

Напълно озадачена, продължих да ровя и на дъното на кашона открих една лична карта в плик... Вероятно истинката, защото беше запазена грижливо. Трябваше да примижа, за да видя името написано на нея. С ужас видях името "Джейс Голдън".