До Петък Вечер

Untitled Part 5

Вдигам рамене, защото не ми се общува с никого, а и това да е в моята стая не е добра идея.

- Много добре- отговаря на жеста ми- Скучно ми е с момчетата долу.

Опитвам усмивка, но не се получава.

- Знаеш ли- той сяда на края на леглото- Днес беше един интересен ден и то заради теб. Харесва ми да съм наоколо.

Отново флиртува и не знам как да се държа в тази ситуация. И преди съм била в компания с момче, но е нямало съприкосновение- нито сме се целували, нито сме се разхождали. Мама беше забранила да се срещам с момчета докато не навърша шестнадесет години.

- Не искам да те смутя или да те поставя в неловка ситуация. Извини ме. Просто искам да ти помогна в този преход в новото училище.

Той е красив и мил. В миналия ми живот може би щеше да ми хареса и не мога да си позволя да бъда груба. Все пак е приятел на братовчед ми и на този етап е единствения, който се държи мило с мен в този град.

Протягам се да взема химикалката и бележника и написвам:

Благодаря. Ти се отнасяш добре с мен. Този ден наистина беше труден, но ти беше приятел.

- А имаш ли телефон? Можем да си текстваме- пита Наш.

Вмъквам ръка в джоба за да извадя мобилния си телефон. Беше ми го подарила кръстницата ми Джори, при която отидох след случилото се. Двете години с нея не бяха умиротворяващи. Бях й пречка и тя не знаеше какво да ме прави. Накрая се обади на чичо Буун и леля Корали и те ме взеха. Те сега плащат сметките по този мобилен телефон.

- Може ли да си запиша номера?- протяга ръката си той.

Кимвам и позволявам да вземе телефона.

Фотографира се и записва телефона си.

- Изпратих ти съобщение , а сега може ли да те снимам и да прикача снимката ти към контактите си?

Тази идея не ми е съвсем по душа, но не му отказвам, кимвам отново.

- Усмивка- моли, но лицето ми няма сила да измени изражението си.

- Добре, може и без усмивка, всичко е наред.

Внезапно вратата се отваря широко и виждаме яростното лице на Брейди.

- Махай се веднаха оттук, Наш!- заповедта изкънява във въздуха.

- Успокой се, братле. Просто си говорим. Приятели сме с Маги. Нищо повече. Кълна се, че имах добри намерения.

- Не ме интересува. Изчезвай !-повтаря Брейди и му посочва изхода.

Наш става неохотно и преди да излезе- ми намигва игриво.

Един миг Брейди мълчи , а после казва:

- Виж, Маги. Трябва да си внимателна. Тези момчета са ми приятели и те не винаги са джентълмени с момичетата. Аз самият...съм същия. Така, че стой далече от нас, разбра ли?

Погледът му пада върху бележката, която бях написала преди това на Наш и преди да успея за я взема- той я прочита. Не изглежда доволен.

- В петък сме длъжни да победим. Този шибан град разчита на нас. Не мога да се средоточа върху играта и да мисля непрекъснато с кого и къде си. Не съм телохранител. Така, че пак ти казвам- стой далече от нас. Намери си приятели извън моя отбор и да знаеш- никое момче не може да ти бъде приятел. Намери си момичета. Боже, как може да си толкова наивна?- затръшва вратата.

Толкова искам да се харесам на братовчед си, да се разбираме. Опитвам се да не преча, но не ми хареса тона, с който Брейди разговаря с мен. Отлично- ще се отдалеча от компанията му, но не защото ми нарежда, а защото на този етап не искам да се забърквам с никого. Не са ми необходими приятели. Достатъчно дълго съм изкарала и без тях.