Criminals

Седма глава

Бях облечена с черна блуза умишлено. Ръцете ми не биваше да се виждат. В този момент вдигнах ръкавите си и му ги показах. По цялата кожа имаше следи от нокти и зъби. Бях пълна с белези и драскотини. Сълзите започнах да капя една след друга и нямаше как да ги спра. Вгледах се в лицето на Тейс докато изучаваше с ужас ръцете ми. Изглеждаше бесен.

-Не мога да повярвам, че баща ти ти е сторил това.-каза най-после.-Защо не си потърсила помощ?!

-Не можех.-изхлипах.-Беше ме страх. Той ме заплашваше, че ще ме убие ако кажа на някого! Страх ме е, че един ден ще ме намери и пак ще започне.

-Няма да позволя това да се случи.-Пресегна се от своята тераса и прибра един кичур зад ухото ми.-Вече не си сама.

-Благодаря.

Избързах сълзите и се опитах да се успокоя.

-Ами ти? Днес искаше да ми кажеш нещо.

-Не е толкова лесно, Али.

-Лесно е. Искам да ти вярвам и ти да ми вярваш.

-Вярвам ти... Но не мога да ти кажа.

-Защо не?

-Усещам, че след всичко, което ти се е случило, си наплашена и те е страх от мен... Дори и да не си го признаваш. Страх те е от мен, защото не знаеш кой съм, но имам чувството, че ще започнеш да се страхуваш още повече от мен като разбереш кой съм.

Направи малка пауза.

-Ще ме намразиш, ще се отдръпнеш от мен, а аз не искам да те губя!

-Няма да го направя!-казах решително.

Преди да кажа оше нещо, той се пресекна , взе лицето ми в шепите си и ме целуна. Напълно забравих на кой свят се намирам и за какво си бяхме говориши досега. Сложих ръце на гърдите му. Целувката беше изпълнена с много страст. Не исках нищо от това да свършва. Исках да остана така до края на живота си.

Не помня колко време се целувахме и това не беше най-важното. Важното беше, че усещах Трейс близо до себе си. Усещах устните му, тялото му...

По едно време той, за мое огромно съжаление, се отдръпна и се прибра у дома без да каже и думичка.

Аз направих същото, но изобщо не мигнах.

****

Някакъв досаден звън ме извади от прекрасния сън, в който участваше и Трейс. Изпъшках раздразнено и вдигнах.

-Ало?-казах заспало.

-Алисън, съжалявам, че те притеснявам, но трябва да дойдеш на работа.-чух гласа на госпожа Баркс.

-Но днес трябва да ми е почивен ден.

-Да, но Аманда е болна и искам да я заместиш. Моля те.

Нямах друг избор. Трябваше да се съглася.

-Добре.-казах.-Идвам след малко.

Затворих телефона и отидох в банята. Сапунисах тялото си и оставих водата да отмива сапунката. Замислих се дали всичко снощи беше истина или плод на моето въображение. Не можех да повярвам, че снощи Трейс ме целуна. Все още усещах лекия дъх на цигари и предположих, че може би всичко е било истинско.

****

Тази сутрин нямаше много хора в библиотеката. Това си беше добре, защото бях страшно разсеяна. Постоянно бърках местата на книгите и се сещах чак след няколко минути, че нещо не е както трябва.

По едно време до мен дойде едно малко момиченце.

-Извинете, може ли книга за динозаврите?-помоли ме и забелязах, че се намирах до рафта с детски книжки.

-Разбира се.-казах и извадих една. Клекнах, за да бъда на нейната височина и й я подадох.-Заповядай.

-Благодаря. Имаш много хубава коса.

-Благодаря. Ти също.-отвърнах й на комплимента.

-Аз съм Сиси.-представи ми се.

-Алисън.

-Алисън? Един мъж ей там питаше за теб.-каза и ми посочи бюрото на госпожа Баркс.

Пред него седеше с гръб към мен...баща ми.

------------------------------

Добро утро! Надявам се главата да ви е харесала! Очаквайте некст другата седмица! А за тези, които четат и другата ми история - некст пускам още утре! :))