Criminals

Пета глава

Станах.

-Не искам да говоря на тази тема. А и закъснявам за работа. Искаш ли да направя нещо за теб?

-Да, кажи ми дали харесваш Трейс!

-За съжаление, трябва да вървя, чао!-казах бързо и излязох, избягвайки обясненията.

Плахо отидох до вратата на Трейс. Просто щях да му върна часовника и да си тръгна. Но как трябваше да го погледна след като за малко щяхме да се целунем?!

Тъкмо се канех да почукам, но по стълбите се чу лек шум от токчета и брютенката-гадже на Трейс се качи и ме видя.

-Здравей.-каза ми мило.-Търсиш ли някой?

-Да. Трейс вътре ли е?

-Не. Снощи преди да си тръгна разбрах, че щял да ходи с Джоуи някъде тази сутрин. Аз идвам да си взема телефона, забравих го снощи тук. Да му предам ли нещо?

-Ъм, да. Върни му тази часовник.-казах и го свалих от ръката си, за да й го подам.-И съжалявам за снощи и това, което видя. Знам, че той ти е гадже, въпреки че го отрича и знам, че не ти е било много приятно да го видиш толкова близо до друго момиче.

-Гадже?-попита изненадано и се засмя силно.-Трейс не ми е гадже. Гадже съм на Джоуи.

Почувствах се ужасно засрамена и усетих бузите си да почервеняват.

-Излизам с него от година и ме запозна с Трейс. Започнахме да се събираме заедно тримата. Трейс ми е като брат.

-Аз...не знаех, съжалявам. Толкова съм тъпа. Просто онази вечер ти беше облечена с доста малко дрехи и го докосваше, помислих си, че сте заедно.

-Не сме.-Усмихна се.-Снощи го попитах какво става между него и теб, все пак ви видях, но той не искаше да коментира. Но мисля, че те харесва. И си личи, че и ти го харесваш. Как се казваш?

-Алисън.

-Аз съм Мелани. Можем да бъдем приятелки.

Очевидно бях сгрешила за нея. Тя не ми беше враг. Имах шанса да си намеря още една приятелка.

-Да. Но сега трябва да вървя.-казах.-Знаеш...работа.

Казахме си "Чао!" и аз се запътих към библиотеката. Дано госпожа Баркс не ми се кара...

****

Работното ми време беше свършило отдавна, но не исках да си ходя. Бях се свила в един от ъглите да библиотеката и четях една книга. Толкова бях задълбопена, че дори не забелязвах колко късно беше станало.