Назад...
Всяка нощ се връщах там откъдето бе минавала любовта ни..
Рафтове с книги, площади, кина и стари софийски улици... Срещах смях, закачки, радост и надежди... Две сърца вперили жадните си погледи в бъдещето...
Следвах ги всяка нощ...
Исках да запазя в ума си този нейн образ, този свой образ...
Наивен и чист...
Всеки ден се будех в същия кошмар...
Нея вече я нямаше!
А аз бавно догарях...
5:55ч.
24.12.2020
elDesastre
YOU ARE READING
Бъди...
Poetry"Раздялата все идва в най- неподходящия момент..." А кой би бил "подходящият" момент? Може би сутрин.. с кафето. Може би в обедната почивка...когато си излязъл на чист въздух да припалиш една цигара. Или в колата... на път за вкъщи. А може би... би...
