Да бъдеш Джесика Фор

ГЛАВА 5

     Кухнята бе малка, но мебелите бяха подредени така, че за всичко имаше място. Тъмносините шкафове над мивката бяха от дебело дърво, което си пасваше идеално с дървената ламперия, с която бе облицован тавана. Двата дълги рафта, обхващащи цялото разстояние над мивката бяха дом за десетки глинени съдове и малки бурканчета, върху които бе написано името на подправката, която се намира вътре. Три трикраки стола бяха сложени пред късия плот, а над него няколко красиви китки босилек и други цветни растения се спускаха, закачени с малки пирончета за една от гредите на тавана.

     До кръглата тъмна маса, на която се бях настанила, се намираше малка вградена в стената библиотека, пълна с книги с твърди корици. Някой бяха кожени и доста стари, други по-нови но с дизайн наподобяващ този на стогодишните четива.

     Вече десет минути седях на един неудобен стол и гледах как баща ми мие някакви прибори, после отива до големия хладилник, тича до килера, лъска паркета с мокър парцал, а накрая пак се отправя към мивката. По всичко личеше, че се бе паникьосал повече от мен и изобщо не знаеше какво върши.

     - Искаш ли кафе? – попита той като избягваше всякакъв зрителен контакт с мен.

     - На шестнайсет съм, не пия кафе – отбелязах аз, с надеждата, че ще прозвучи смешно. За моя огромна радост, точно така го прие Питър и се ухили насреща ми. Не, че годините ми пречеха да пия кафе, все пак за крехката си възраст бях преживяла неща, през които повечето хора никога нямаше да преминат.

     - Имам много хубав липов чай – съобщи той и без да чака отговор от моя страна сложи малък чайник върху един от газовите котлони на огромната печка.

     Погледнах го с искрено притеснение. Ръцете му трепереха. Пъхна зад ушите си средно дългата коса, която изглежда не бе подстригвал няколко години.

     - Не искаш ли да знаеш защо съм тук? – попитах.

     Баща ми се отдръпна от печката и се приближи към мен. Седна отсреща ми с вплетени една в друга ръце.

     - Искам – рече с уплаха. – Но ме е страх от това, което ще кажеш.

     „Страхува се, че може да остана? Май през целият ми живот представата  за него е била погрешна.”

     - Появи се от нищото, може така и да си тръгнеш. А старецът, който виждаш пред себе си, няма да понесе да те изгуби отново.