Hate Changes Everything

-Need you, Nathaniel....

-Съгласна си?

Люк ме погледна. Разбира се,че ще съм съгласна. Майка ми достатъчно страда. Не искам повече да страда майка ми. Очевидно е,че е била тук цели 15 години. За бога,аз си мислех, че тя е изчезнала с друг мъж едва ли не,а тя....боже голяма идиотка съм.

-Съгласна си? Е,добре. Отвържи ги.

Кимна на някакъв човек. Мразя този човек. Познат ми е,човека,който отвърза майка ми и Аби,но от къде....?

-ИДИОТ. Пусни я. За какво ти е дъщеря ми? Пусни ги и дръж мен. Те няма да кажат нищо на никой. Аз ти го казвам. Не ме отвързвай бе. Идиоти. Разкарай се.

Майка ми риташе,ругаеше. Вече знам на кого съм се метнала. Отвързаха ги и започнаха да ги дърпат към изхода.

-Дъще,няма да те оставя. Чуваш ли. Райли,мила,чуваш ли.

Няма да плача. Аз съм силна млада дама. Но въпреки това ми липсваше. Нейния глас,нейното нежно докосване. Липсваше ми нейното внимание,а сега? Сега я пуснах. Мисля, че постъпих правилно. Знам,че няма да ме остави тук. Точно заради това ги пуснах. Люк дойде към мен и ме докосна с опакото на ръката си по бузата ми. Веднага се отдръпнах и му се изплюх в лицето. Това,че ме държи,не означава,че ще седя и ще правя каквото каже. Това няма да стане!!!

-Време е Райли да си научиш урока. А сега? Нека да те видим колко си добра в някои неща.

Започна да ме съблича. Противих се,но ме качи в спалнята му. Не мога да повярвам, че това се случва.....

Г. Т. Н. Е.

Не мога да повярвам, че Райли направи това. Аз трябваше да остана,а те да си тръгнат. За бога,аз едвам ходя. Мамка му боли. Погледнах Аби. Доста беше пораснала.

-Пусни ни,глупак.

Той ни пусна. Изхвърли ни като мръсни котки.

-Ето,нали искаше да ви пусна.

Засмя се и се върна обратно. Едвам станах. Отидох до вратата и започнах да блъскам.

-Пусни я. Люк,чуваш ли какво ти говоря. Пусни я. Шибаняк такъв. Пусни я.

Чух звуци от вътре. Не,това не може да бъде.

-Да не си посмял да и направиш нещо. Ще те унищожа. Чуваш ли.

Писъците не спираха. Не мога. Трябва да намеря телефон.  Обърнах се към Аби. Сега тя има нужда от мен. Отидох до нея и клекнах. Имаше кръв между краката. Що за човек. Ще му го върна. Каквото и да ми струва. Взех Аби и се огледах. Намирахме се в нещо като гора. Имаше някакво езеро. Аз .....за първи път не знам как да постъпя. Все някъде трябва да има път. Хванах Аби и тръгнахме. Вървяхме,но нищо.

-Лельо Ели. Не мога да продължа.

Пусна се и падна. Между краката и продължаваше да тече кръв.

-Аби,мила. Хайде. Ела.

Стана. Продължихме по пътя.

.........

Вървяхме с часове. Но никакъв път. Ето. Най-накрая. Път. Застанахме и зачакахме някоя кола да мине. Съмнявам се,но имам надежда. Трябва да отида при Майкъл. Въпреки миналото,трябва да спасим дъщеря ни.

Г. Т. Н. М.

-Райли. Райли.

Къде е това момиче? Оставям я за няколко часа и изчезна. Ще и звънна. Взех телефона и набрах номера ѝ.

-Набрания от вас номер е зает,или извън обхват. Моля,опитайте отново по-късно.

Оф сега и телефона ѝ е изключен. Къде се е дянала? Ще звънна на приятелката ѝ Аби. Звъннах,но същото. Телефоните са им изключени. Започнах да се притеснявам. На вратата се звънна. Ох,прибира се. Сигурно си е забравила ключовете. Отидох и отворих.

-Какво правиш тук,Маги?

-Майкъл,децата не вдигат. Звънях на Аби,после на Райли....но нищо. Помислих си,че сигурно са тук и батерията им е паднала. Тук ли са?

И Маги ги е търсила. Господи,какво става с децата? Няма ги.

-Маги,ела седни.

Тя кимна и влезе. Седна в хола на дивана и ме погледна.

-Виж,Маги. Децата ги няма.

-Но как-стана и започна да се върти в кръг-От вчера ги няма. Мислех,че Аби спи във вас. Но от вчера не вдигат. Какво става,Майкъл?

-Сега ще разберем.

Взех телефона и набрах Джонстън.

-Кажи,шефе?

-Шон,проследи телефона на момичетата.

-На Аби и Райли ли?

-Да,по-бързо.

-Добре,шефе.

Затворих. Сега остава да чакаме. Къде ми е детето? Господи,изгубих майка ѝ, сега не искам да изгубя и нея. Къде може да са?

Г. Т. Н. Р.

-ЛЮК остави ме. РАЗКАРАЙ СЕ. ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ.

Беше ме вързал на леглото. Не мога да повярвам,че това се случва. Та аз съм.... девствена. Какво прави? Защо ми го причинява. Погледнах белезниците. Аз....не е за вярване.

-Не,Люк. НЕДЕЙ. НЕ МИ ГО ПРИЧИ.....

Той навлезе в мен. Това е най-ужасното нещо на света. Започна да влиза и излиза,докато не свърши. Стискаше ме за гърдите и ме галеше. Не си представях това за първия си път. Това не бе удоволствието,което очаквах. Не е това,което исках за първия си път. Излезе от мен,облече се и тръгна. Затвори вратата. Огледах се и видях кръвта по чаршафа. Нито плаках,нито виках. Безмълвна. Нямам думи за това,което се случи.

-Натаниел.....Имам нужда от теб, Натаниел...