School for good girls

Chapter 12

Прибрах се в стаята си.Затворих вратата и нарочно започнах да си блъскам тъпата глава в нея.От всички мъже на света защо точно този трябваше да ме кара да си забравя името.

-Не драматизирай,не ти се сърдим.-каза Джеръми.

Чак тогава ги забелязах.Джер,Ема,Шарлот и Ник бяха в стаята ми.Бях толкова заета със самосъжаления,че не ги забелязах изобщо.Ема беше седнала на стола пред нейното бюро и явно си разменяше съобщения с някого,защото телефонът и постоянно пиукаше,а тя се беше захилила като зелка.Шарлот се беше излегнала на леглото и и разлистваше някакво модно списание.Ник и Джеръми бяха на пода и си подаваха топка за тенис.

Възседнах стола си и пеодължих да се самосъжалявам,без да им обръщам внимание.Навярно си бяха говорили за мен,докато ме нямаше.По-точно,докато се натисках с Уайтс!

-И какво сега?Тайни агенти,а?-Ник повдигна вежди и улови топката,която му подхвърли Джер от другия край на стаята.

-Толкова съжалявам,че не ви казах.-промълвих.-Нямаше как да ви кажа.Не можех,а и дори самата аз не знаех за Ава и Дейвид.Това го научих днес.

Дали Ава се ореструваше в час по физическо?Съмнявах се.В ЦРУ имаше два вида хора.Умници и агенти.Тя беше дъщеря на стратег,значи спадаше към гениите.Имаше една малка разлика между нас и гениите.Ние агентите ставахме и за умници,обаче умниците не ставаха за агенти.

-Това е много сбъркано,Мад.Как така се готвиш за агент?Смисъл,ох,има много неща,които не мога да схвана.-продължи Ник.

-Какво не можеш да схванеш?-Шарлот затвори рязко списанието и го метна на леглото.-Лъгала ни е от както ни пизнава,а сега ни забърка в огромни каши.Да знаеш,Мади,ако ме убият на теб ще ти тежи на съвсестта.

Шарлот ми беше много ядосана.Тя до последно се чудеше дали се съгласи или не.Разбирах я перфектно.Наистина аз бях виновната.Наистина ги бях лъгала и наистина ги хвърлях в огромна опасност.

-Престани,Шарлот.-Ник я изгледа злобно.-Никой не ти е сложил въже на врата и на сила не те е карал да приемаш.

-А,какво можех да направя?!-развика се тя.-Вие всички се съгласихте,оставихте ли ми избор?Не мога да постъпя толкова егоистично.Съгласих се,заради вас,за да не ме зарежете после или да ме гледате снизходително.

Всички зарязаха това,което правеха и се втренчиха в нея.Не можех да повярвам на думите,които ми казва.Тя беше една една от най-добрите ми приятелки!Бях и подсказвала,докато я изпитват по тригонометрия,радвала съм се с нея на всичките и успехи с блога и,пазели сме си гърбовете,когато някоя сгафи с нещо,отделяла съм жизнено важна част от времето си,за да я изслушам,когато има нужда,разменяли сме си дрехи и всякакви неща,ходила съм и на гости в Атланта,не съм спала по цели нощи,за да и държа косата да повръща,измъквали сме се от стаите си посред нощ,за да се напием тайно някъде или да изпушим по една цигара и още куп неща.Но,това бяха забавления,когато стана напечено тя явно осъзна,че не съм и толкова важна.

-Наистина ли,Шарлот?-ядоса се и Ник.-Наистина ли мислиш това,което каза?!

-Не мога да повярвам!-възкликна Ема.-Шарлот,наистина не мога да повярвам!Маделин е най-добрата ти приятелка,а ти се оказа най-големия егоист,който познавам!-развика се тя.-Когато беше забавно и ти даваше алкохол,цигари,вървеше ти след задника и ти помагаше във всичко,направо я боготвореше!А,сега,когато стана напечено се показа каква си лицемерна глупачка,всъщност!