School for good girls

Chapter 7

Защо си ядосана?-посрещна ме Ема на вратата на стаята.

-Скапаняка ми даде отвратителна тема само и само,за да ме прецака.Освен това се боксирах и сега съм цялата в пот и пак ще влизам да се къпя.Писна ми от всичко!-избъбрих на един дъх и стоварих сака си пред гардероба си.

-Чудесно!-викна тя.-Имаш точно час и половина да се оправиш и отиваме на купона.

-Ти луда ли си?-повдигнах вежда.-Какъв купон?

Не,че бях против купоните.Няма такива филми.Самата аз бях носила скришно пиячка след някоя ваканция и отделно имах скрити 4 стека цигари под леглото.Все пак,кой знаеше кога ще мога да си купя пак.С Ема пушехме в банята на пусната гореща вода от душа,за да не си личи дима и,за да не смърди на цигари после.На мен не ми пукаше и да си пуша навън,но щяха все да ми мрънкат.Миналата година си запалих цигара пред столовата и директорката ми вдигна скандал как това било реномирано училище,а някаква си обществена гимназия.

Но да иска от мен за час и половина да се изкъпя,да си оправя косата и грима и да си избера дрехи граничеше с невъзможното.Изгкедах я кеъвнишки.

-Хайде не се прави на интересна.Бягаш най-бързо от всички мацки в историята на училището,а не можеш да се накурвиш за 90 минути.-изгледа ме невярващо и си извади пресата за коса.

-Ох,Боже,добре.

**********

След точно един час си обличах червена рокля,опитвайки се да не си разваля грима.Бях готова.Чудно нещо.Наистина бях чудо.Жена чудо.

Ема се завъртя в сината си рокля до мен пред огледалото.Извади телефона си и ни щракна.После решихме,че една снимка не ни стига.Все пак имахме половин час.Решихме,че ще е цяла фотосесия.

-Коя да кача в Инстаграм?-попитах я след малко.

-Не ми пука,на всички съм хубава.-засмя тя и отметна червената си коса.За разлика от мен тя беше естествено червенокоса,а аз се боядисвах.Права беше.Наистина е хубава.

-И аз така.-намигнах си в огледалото,обух си токовете и тръгнах след нея към вратата.-Не ми каза къде е партито.

-В стаята на Ник.

Защо Ник не ми беше казал на мен?Защо беше казал на Ема,а не на мен?Ревнувах ли?Разбира се,че ревнувах!Както и да е.Аз не се мярках много,много цяла седмица,така че беше разбираемо,че е казал на нея.

-Да ходим да видят,че кървавата наследница се е завърнала.-повдигнах вежда и тръгнах наперено по коридора.

-Това е моето момиче!-ухили се Ема.

-Чудя се...-започнах,коагто тя изравни крачка с мен.-...Този Уайтс...Прилича ли ти на човек,на когото би се доверила?

-Какви са тези смахнати въпроси?-засмя се тя.-За какво ще му се доверяваш?Казал ти е,че знае кога да си го изкара,за да не ти направи бебе ли?Довери му се,100% съм сигурна,че му харесва без презерватив.

-Господи,Ема!Толкова си отвратителна!-възкликнах.-Не бих правила секс,ако ще да е последния мъж на света!

Опипвах почвата,за да кажа на Виктор,дали изобщо да се пробва да ги привлича на наша страна или е изгубена кауза,защото им изглежда съмнителен.

-Недей да се заричаш!-размаха пръст срещу мен.-Повече си те представям как правиш секс с него,отколкото с Ник.

Да,знаех,че тя не харесва Ник.Знаех,че приятелите ми не одобряват факта,че "оплитах в мрежите си Ник,само,за да го използвам,а после да го изям като Черната вдовица".Току-що цитирах Джеръми.

-Престани с простотиите.Не ми отговори на въпроса и те питам чисто хипотетично.Просто на мен ми изглежда смахнат и съмнителен.-наистина беше смахнат.Това си беше чистата истина.

-От къде да знам.Като изключим перманентно ядосаното му изражение ми изглежда някак лоялен.Имам предвид,че ми прилича на човек,който не би предал близките си хора и би се борил със зъби и нокти за тези,които обича.-каза замислено.-Знам защо ме питаш.

Така ли?!Залагах си десния бъбрек,че не знаеше точната причина,но,може би го беше изтълкувала по различен начин.Интересно ми беше по какъв.

-Защо?

-Това,че вашите ги няма,не значи,че можеш да се съмняваш във всеки.Мислиш си,че пристигането на историка и отношението му към теб не са случайни.Не вярвам той да работи за мафията,Мад.Че е лош,лош е,обаче по един не злоблив начин.Не ми прилича на убиец или нещо такова.

Оооо,горката ми най-добра приятелка.Щеше да и стане лошо в понеделник."Драконът" беше убил страшно много хора,навярно повече от майка ми и баща ми за цял живот,а беше само на 25.

Да не говорим за мен.Надали е подозирала,че най-добрата и приятелка цял живот се готви за постъпване на служба при ЦРУ.

-Добре,Ем.Спокойно,не го мисля.Просто обичам да преценявам хората.-оправдах се на бързо.

-Нека не си разваляме настроението с тези разговори.Стигнахме.-каза и отвори вратата на стаята на Ник.

Хубавото на училището беше,че нашите бяха блъскани с пари и общежитията бяха огромни.Стаите също бяха огромни.Стая за двама беше с размерите на апартамент.

Нямаше много хора.Никога не се събирахме много хора.Първо,защото биеше на очи и учителите щяха да се усетят и второ ние си бяхме снобари.Винаги ходехме на групички.

-Мади!-чух гласа на Ник и се обърнах към него.-Радвам се,че дойде.

-Здрасти,Ник.-усмихнах му се.Трябваше да говоря с него.Трябваше да му се извиня за тези дни.Държах се отвратително с него,а той не го заслужаваше.-Искаш ли да излезем за малко,за да поговорим.

-Да,няма проблем.-усмихна ми се мило.

Излязохме и се запътихме към края на коридора.На техния етаж последната стая беше необитавана и малко по-забутана и отделена от останалите,така че спокойно можехме да говорим отпред без някой да ни прекъсне.По коридорите никой не се разкарваше вечер,но винаги може да излезе някой от стаята си,а тук нямаше такава опасност.

Седнахме на земята и облегнахме гърбове на стената до вратата.От къде да започна?Не ме биваше в извиненията,но Ник ме харесваше,а и аз го харесвах.Не заслужаваше да вижда надменното и отвратително ми отношение насочено към него.То беше за всички останали извън приятелския ми кръг.

-Съжалявам за тази седмица,Ник.Съжалявам,че се държах като вещица .-започнах.-Ти не заслужаваш да се отнасям зле с теб.

Боже беше ми много неловко.Имах чувството,че съм грешница,която е отишла да се изповядва в църква.Ама,то и това го има.Сигурно,ако вляза в църква ще изгоря в пламъци.Толкова грешна бях.

-Спокойно,Мад.-пресегна се и сложи кичур коса зад ухото ми.-Знам,че ти е тежко,все пак преминаваш през ужасен период.И,наистина си много силна,ако аз съм на твое място,направо не ми се мисли...щях да се съсипя.

Изведнъж се ядосах.Ей така от нищото.Може би,беше,защото цялата ми седмица беше изнервяща,а днес напрежението ескалира заради Уайтс.Искаше ми се Ник да е по-твърд.Да каже,че ми е обиден,да трябва да се постарая поне мъничко,за да ми се отсърди.Исках да видя огън от него.Трябваше да събудя огъня у него,иначе наистина щях да спра да се занимавам с него.

-Харесваш ли ме,Ник?-попитах го изведнъж.-Имам предвид дали те привличам
чисто физически като момиче?Искаш ли да правиш секс с мен,по дяволите?Защото се държиш като някакъв задръстен,девствен сухар и започва да ми писва.Нито си задръстен,нито си девствен,знаеш репутацията ми...Какъв е проблема?До сега,всеки на твое място щеше да ме е изчукал!

-Мади...-той ме гледаше,все едно бях казала,че извънземните пристигат.Целия се зачерви.О,Боже...-Аз просто...

-Добре,млъкни.-побързах да го прекъсна и притиснах длан в устата му.-Ако сега не успея да те запаля,спирам да се занимавам с теб,да знаеш.Ако не почувствам плам,огън,нещо...край...не обичам да се занимавам със сухари.

Не му дадох възможност да отговори.Притиснах устните си в неговите.До сега не се бяхме целували.Аз като ви казвам,че нещо не му беше наред...Притиснах ги настоятелно,изискващо...и,той ме допусна да задълбоча целувката.Прекрачих го и седнах върху него.И тогава се случи чудо невиждано.Ник се събуди.Премести длани на задника ми и вкара езика си в устата ми.

-Стисни я по-здраво,Ник.Подозирам,че обича грубичко.

Моментално се откъснах от Ник,когато чух гласа на Виктор.Беше се облегнал на касата на вратата.Тази стая беше негова.

***********
Хейо 💎💎
Ето я новата глава.
Какво мислите за нея?
Даскала хвана малкото шоу на Маделин и Ник.Как мислите,че ще реагира "Дракона"?А,как мислите,че ще реагира Мад?
Обичам ви 💓💓