School for good girls

Chapter 6

Слушам те с цялото внимание на което съм способна.-казах.

Обикаляхме един около друг,чакайки някой да забие първото круше.Проблемът беше,че никой не правеше първата крачка.Аз исках той да е пръв,за да си мисли,че има надмощие,а после да го размажа.Не знаех той какво искаше,но вече се дразнех.

-Божичко,усещам,че след като ти разкрия плана ще ме смелиш от бой.-ухили се и взе да пружинира на краката си.-Няма да ти хареса,сигурен съм.

-Брей,ти си бил голям бъзльо!И това ми бил най-добрия агент.-засмях се подигравателно.

-Приличам ли ти на бъзльо?Както и да е.Мисля,че,за да имаме предимство и да открием хората,които те следят трябва да вкараме в играта и приятелите ти.-спря за секунда,взирайки се в мен,за да разгадае изражението ми.

-Какво искаш да кажеш?

-Разкажи им за нас.

Юмрукът ми се стрелна светкавично към него.Той,обаче ловко го избегна.Той да не е полудял?!Как така ще кажа на приятелите си,че нашите работят за ЦРУ и всичко останало?

-На каква тежка дрога си,по дяволите?-развиках се.-От кога разправяме на цивилни за нас?

-От както от цивилни зависи мисията ни.Директорите се съгласиха с плана ми,казаха,че става стига ти да одобриш.Пък и на тях винаги им трябват нови хора.-Замахна към мен,но аз бях бърза.-И,по дяволите,как смееш да се опитваш да ме удряш?

-О,ясно,защо са толкова навити.Веднъж забъркаш ли се с тайните служби или ставаш един от тях или те убиват.-изръмжах.-Как си я мислите тази работа да вкарам собствените си приятели в челюстите на шибаното правителство?Не съм съгласна,мамка му!Няма да обвързвам нечии живот с тях завинаги.Мога да се справя и сама.

Той се спря и ме изгледа подигравателно.Мразех,когато някой ми се правеше на нещо по-висше от мен.Нямаше нищо по-висше от мен!

Хванах момента на малкото му разсейване и го нападнах.Нещастника беше добър,както и очаквах.Избягваше умело всичките ми удари,но не ме атакуваше.

Нямаше да рискувам живота на най-донрите си приятели само,защото трябваше да намеря нашите.Не можех да жертвам едните за сметка на другите.Предпочитах да се справям сама,ако това беше уловката.

-Замисли се,Маделин!Нали осъзнаваш,че ЦРУ не могат да вкарат повече агенти,а аз и ти сме напълно недостатъчни,за да разкрием друг добре обучен агент.Повече очи и уши винаги са нужни.-опитваше се да ме убеди.-Ще ги забъркаме само до тук,не повече.

-До тук е достатъчно,Уайтс!Не можеш да им кажеш част от истината и да не очакваш да питат за повече.Ще искат да знаят всичко,а после ще са ми смъртно обидени,задето ги лъжа,от както ги познавам.В крайна сметка, няма да се съгласят.

-Мислиш прекалено много,Маделин!Защо не ги оставиш те да решът?-попита ме и сложи ръце на кръста си.Ехооо,щяхме да се бием.-Остави ме аз да им обясня всичко.

-Това е най-тъпата идея,която съм чувала през целия си живот,да знаеш!-викнах.Хванах със зъби лепенката на едната ръкавица.Отлепих я и я махнах.Другата я последва.-Господинчо,не знам за какъв се взе,но животът на приятелите ми е прекалено мил,за да рискувам и него.

-Аз не знам ти за каква се взе,че да ми говориш така!-ядоса се.О,да,неговото прословуто уважение,защото "не си ми на годините".-Това,че трябва да ти пазя задника от потенциален пробив в защитата и,че трябва да ти помагам не значи,че ще те търпя.Сериозно ти казвам започва да ми писва от теб!

-Защо,Виктор?-завъртях очи и го казах с възможно най-лигавия си глас.Обърнах се към него и направих кифленска физиономия.Взех да мигам на парцали.-Какво?Обичаш винаги да те слушат и да не ти се противопоставят,нали?Искаш да ти пърхат с мигли и да те слушкат.Не си познал!-озъбих се.-Дразниш се,защото само аз ти казвам какъв си глупак в очите.