Danger's Back Bulgaria

Глава 5

"Мислех че ще се зарадваш да те посети стар приятел."

част 2

Когато не казах нищо, той се усмихна самодоволно знаейки, че не съм в състояние да му отговоря в този момент. "Може да си убил Люк Делгадо, но ако не греша задника ти беше в затвора, което автоматично те премахва от списъка на потенциални лидери." Всичката ярост в момента, която беше потискана до сега, в момента пулсираше във вените ми, чудовището в мен напираше да излезе, забих ноктите си и тогава беше времето да се освободя и да покажа другата си страна, която със сигурност никой не искаше да види.

Хванах ръката му и я изблъсках от мен, използвайки цялата сила която можех да събера. Накрая освободи хватката си от мен, аз го ударих изведнъж в лицето преди да го избутам. Станах от мястото си и седнах върху него, взех пистолета си от гърба и го ударих силно в слепоочието. "Искаш ли да тествам теорията ти ?" Присмях се злобно.

"Ти нямаш топки." Линдън отговори с неприязън и изплю кръв в ляво от него.

"Това е което и Делгадо си мислеше преди да го убия." Изкърцах със зъби и стегнах челюстта си. "Може и да бях арестуван, но не се получи. Виждате, че единствената причина да се е случило е, защото това пропаднало животно ме нападна. Умникът, по дяволите, той знаеше, че ако сложа края на живота му, той може да ме повлече със себе си" Свих рамене. "Но Паркър, Дженкинс, Морели, Дони, Скрапи, Томи и Стиви не са имали същия манталитет като това копеле. Те умряха без нито една следа след себе си и това мои приятели е историята как аз изградих името си тук. Убивах и правех така, че да изглежда като нещастен случай. Никой не беше в състояние да ме отстрани с години и това няма да се промени, а ти си мислиш, че можеш да го направиш." Изправих се, държах пистолета си пред мен и без да кажа нищо натиснах спусъка.

Изстрела отекна в целия склад, до главата на Линдън се разнесе мъгла от дим, дупката в пода се виждаше. Коленичих до него, завъртях пистолета около средния си пръст. "Следващия път, няма да пропусна." Предупредих го преди да се обърна и да направя знак на момчетата за да ме последват.

Когато бяхме стигнали до изхода аз спрях и погледнах назад. Ухилен им махнах с два пръста. "Беше ми приятно да си побъбрим с вас момчета, трябва да го правим по-често..." Аз се засмях мрачно преди да изляза и вратата се затвори след нас.