Danger's Back Bulgaria

Част 3

"Не ме прави на глупак," Аз изсъсках бях изморен от всичката тази простотия, която ставаше днес. "Какво друго се случи Келси, и не ме лъжи." аз я притиснах, гласът ми стана остър и направо изстрелях въпроса си. Нейната безопасност ми е по-важна и ако този кучи син е някаква заплаха за нея, нямаше как, по дяволите, аз нямаше да й позволя да пропусне и най-малката подробност от тази тяхна малка среща.

Знаейки че няма как да се измъкне от това; Келси успокои нервите си с вдишване и издишване и скоро след това ме погледна. "Той знаеше, че съм ти гадже," Премигнах няколко пъти, опитвайки се да изчистя умът си и да се съсредоточа върху това което тя ми каза. "Нека да изясним това." Аз се засмях хумористично."Този човек, който никога не си срещала преди, знаеше името ти и факта, че си ми приятелка?"

Келси стисна устни в права линия преди бавно да кимне с глава.

Без дори да се замисля, аз скочих от леглото и тръгнах към вратата.

"Чакай! Какво правиш?" Келси извика, когато скочи от леглото и тръгна към мен. "Къде отиваш?"

Обърнах се, докато слизах по стълбите, тялото на Келси се блъсна в моето."Как му беше името?"

"Кой?" Тя играе глупави игри.

"По дяволите Келси не е време за игрички точно сега! Ако това копеле е попаднало на нещо и е някаква заплаха за теб; Не мога да те държа далеч от мен." Аз извиках, карайки я да подскочи от реакцията ми, но в този момент не ми пукаше. "Как му беше името?"

"Не прави това, моля те!" Тя ме помоли, клатейки глава. "Ние дори не го познаваме. Ти не можеш да бъдеш сигурен, че ще ме нарани." Тя призна отчаяно, опитвайки да я послушам, но в съзнанието ми беше бъркотия с всевъзможни начини, че това може да свърши и последното нещо което може да се случи е да бъде отново наранена.

"Ако не се боиш никога не би ми казала Келси, така че не ми минавай с това 'Ние не знаем нищо' глупости. Той знае името ти и с кого имаш връзка, без дори да знаеш кой е той! Ако това не е съмнително тогава аз не знам какво по дяволите е."

"Джъстин, моля те, послушай ме." Тя ми говореше с успокоителен глас, сякъш аз бях дете, а тя майка ми.

"Спри да говориш с мен сякаш съм някое хлапе!" аз й изкрещях, ръкомахат във вуздуха от безсилие. "Чух достатъчно. Сега аз ще намеря това копеле и ще се уверя, че той няма да те доближи никога повече." Обръщайки се към вратата, хванах дръжката готов да я натисна, когато почуствах хватката на Келси върху ръката ми. От здравото й задържане се обърнах на време, за да я видя как се препъва, преди тя да падне и да я хвана.