Danger's Back Bulgaria

Част 2

Гледна точка на Джъстин

"Снайперистите?" аз подчертах, това предизвика интерес в мен, като чувствах как адреналина започваше да преминава по вените ми.

"Местна банда от Щатите," Брус пъхна телефона в задния джоб на дънките си , преди да се обърне с лице към мен. "Група от четирима, двама са по-стари, а другите двама са на твоите години и от това което съм чувал те са доста добри. Правили са няколко рискови работи и от това, което казват хората, са смъртоносни."

"Смъртоносно е дупето ми." аз се подиграх. "Ако шибаняците знаят кое е най-доброто за тях, не биха стъпвали на наша територия. Това е ебавка със здравия разум." аз се подсмихнах. "Освен ако разбират от това което вършат..."

"И искат нашата територия." Джон довърши вместо мен, той използва моята теория, след неговото изказване, аз кимнах с глава в знак на съгласие. "Точно така. Това имах в предвид, само че те сега избират да дойдат при мен освен това, аз сега излизам от затвора."

"Това, което те не знаят обаче," Брус размаха пръст в наша посока, когато той седна на дивана. " е, че ние не ставаме за преговори."

"Ясно," изведнъж избухнах в смях. "Това е нашата територия, ние бяхме тук по дяволите и няма начин  да я споделя с някоя банда, която си мисли, че само защото са направили няколко луди неща в миналото и сега се мислят за най-неочаквано трудни."

"Съгласен съм с Джъстин." Маркъс ме прекъсна, сядайки до Брус. "скъсвахме си задниците от работа за нещата, който сме постигнали тук. Никой в областта не е сигурен в глупостите който правим."

"Кое е това, за което идват тук," Марко тръшна задника си на дивана, срещу Брус и Маркъс. "Те искат да докажат, че мястото им е тук и че принадлежат на това място, и че те могат да правят нещата по-добре от нас."

Аз се подсмихнах, клатейки глава. "искат да си играят с огъня. Уж са най-добрите от там от където идват и са наясно, и уж са на върха в малкото Страти, така че искат да дойдат пръст до пръст с нас, за да разберат кой е по-силен."

"искат това, което няма да могат да получат момчета," Брус се облегна на дивана, пусна ръцете си отстрани. "Това е до нас, нека им покажем, че нямат шанс по дяволите да направят нещо което ние не сме го правили тук."